Вътре намерих бележка от татко, своеобразно извинение, а отдолу — други неща. Детска рокличка — сигурно моя, — сребърна четка за коса и книжка с приказки. Тутакси я познах. Отгърнах корицата и я видях — Писателката. Думите изплуваха ясно в съзнанието ми. Тя е ключът за моето минало, сигурна съм. Ако я намеря, най-сетне ще намеря себе си. Защото точно това възнамерявам да направя. В тази тетрадка ще описвам всички етапи на търсенето си, а накрая ще знам името си и защо съм го изгубила.“
Касандра предпазливо разлистваше мухлясалите страници, обзета от напрегнато очакване. Беше ли успяла Нел да постигне намисленото? Открила ли беше коя е? Затова ли беше купила къщата? За последен път беше писала в дневника си през ноември 1975 година, когато Нел тъкмо се бе върнала у дома в Брисбън:
„Ще се върна веднага щом уредя нещата тук. Ще ми е мъчно да напусна къщата си в Брисбън и магазина, но нима това може да се сравни с удовлетворението най-сетне да науча истината за себе си? Толкова съм близо. Знам го. Сега, след като къщата е моя, усещам, че ще последват и окончателните отговори. Това е моето минало, моята самоличност и аз почти съм ги разбулила.“
Нел е възнамерявала да напусне Австралия завинаги. Защо не го е сторила? Какво се е случило? Защо е престанала да пише в тетрадката?
Касандра отново погледна датата — ноември 1975 година — и кожата й настръхна. Два месеца, преди тя, Касандра, да бъде поверена на грижите на Нел. Обещаните от Лезли седмица-две се бяха проточили цяла вечност.
Касандра остави тетрадката с все по-засилваща се убеденост. Нел беше поела родителските задължения, без да й мигне окото, беше се намесила и бе осигурила на Касандра дом и семейство. Майка. Касандра така и не бе узнала за плановете, които пристигането й е осуетило.
* * *
Касандра се извърна от прозорчето на самолета, измъкна от чантата си книжката с приказките и я положи в скута си. Не знаеше откъде е толкова сигурна, че иска да вземе книжката в самолета. Сигурно се дължеше на връзката с Нел, защото това беше книжката от куфара, връзката с миналото на Нел, една от вещите, съпровождали момиченцето по целия път до Австралия. А имаше и нещо в самата книжка… Въздействието й върху Касандра беше точно толкова силно, колкото и когато бе десетгодишна и я бе изнамерила в мазето на Нел. Заглавието, илюстрациите, дори името на писателката. Елайза Мейкпийс. Касандра го прошепна и усети как по гръбнака й пробягва странна тръпка.
Океанът продължаваше да се шири долу, а Касандра се зачете в първата приказка, озаглавена „Очите на магьосницата“, която й беше позната от онзи горещ летен ден преди много години.
Очите на магьосницата
от Елайза Мейкпийс
Едно време в страна отвъд искрящото море живеела принцеса, която не знаела, че е принцеса, защото когато била мъничка, царството й било опустошено, а царското семейство — избито. Случило се така, че през онзи ден невръстната принцеса си играела извън крепостта на замъка и не подозирала за нападението, докато нощта не започнала да се спуска към земята и тя прекъснала игрите си, прибрала се и заварила дома си в развалини. Малката принцеса скитала някое време и стигнала до къщурка в края на тъмна гора. Докато хлопала на вратата, небето, разгневено от разрухата, на която е станало свидетел, се разкъсало от ярост и върху земята ливнал проливен дъжд.
В къщурката живеела сляпа магьосница, която съжалила момиченцето и решила да му даде подслон и да го отгледа като свое дете. Работата в къщурката на магьосницата била много, но принцесата нито веднъж не се оплакала, понеже била истинска царкиня с чисто сърце. Най-щастливи са хората, заети с работа, тъй като съзнанието им не разполага с време да намира злочестини. Затова принцесата растяла щастлива. Обикнала смяната на сезоните и познала удовлетворението от това да сееш семена и да се грижиш за реколтата. И макар да растяла истинска красавица, принцесата не го знаела, понеже магьосницата нямала нито огледало, нито суета, та и принцесата не се сдобила с тези неща.
Вечерта на шестнайсетия рожден ден на принцесата двете с магьосницата седели в кухнята и вечеряли.
— Какво се е случило с очите ти, скъпа магьоснице? — попитала принцесата, понеже отдавна се чудела.
Магьосницата се обърнала към принцесата — на мястото на очите й имало само сбръчкана кожа.
— Отнеха ми зрението.
— Кой?
— Когато бях девойка, баща ми толкова ме обичаше, че отне зрението ми, за да не виждам смъртта и разрухата по света.