Побутна книгата по масата към Нел.
Сърцето й препускаше като лудо, вените ясно нашариха кожата й. Стана й топло, много топло. Разлисти до четирийсет и седма страница и най-отгоре прочете името на Елайза Мейкпийс.
Най-сетне, най-сетне някакъв напредък, биография, която би могла да дари с плът единствения човек, с когото бе свързана някак.
— Благодаря ви — каза Нел и думите заседнаха на гърлото й. — Благодаря ви.
Господин Снелгроув кимна, смутен от признателността й. Наклони глава към книгата на Елайза.
— Едва ли търсите хубав дом за тази книга?
Нел се подсмихна и поклати глава.
— Опасявам се, че не бих могла да се разделя с нея. Семейна ценност е.
Звънчето дрънна. От другата страна на стъклената врата на канцеларията стоеше млад мъж и несигурно се взираше във високите огънали се под тежестта на книгите лавици.
Господин Снелгроув кимна отсечено.
— Е, ако промените решението си, знаете къде да ме намерите. — Погледна над очилата към новия си клиент и изсумтя. — Защо винаги оставят вратата отворена? — зачуди се той и се затътри към магазина. — „Създатели на приказки“ струва три лири — уточни той, минавайки покрай стола на Нел. — Може да поостанете, а на излизане оставете парите до касата.
Нел кимна, докато вратата се затваряше зад гърба му, и се зачете с разтуптяно сърце:
„Елайза Мейкпийс твори през първото десетилетие на двайсети век, а най-запомнящите се нейни творби са вълшебните приказки, отпечатани в различни периодични издания през периода 1907–1913 година. Смята се за автор на трийсет и пет приказки, но списъкът не е пълен и истинският обем на творчеството й може да остане неизвестен. Илюстриран сборник с приказки от Елайза Мейкпийс е издаден от лондонското издателство «Хобинс и Сие» през август 1913 година. Книжката се продава добре и отзивите за нея са хубави. Вестник «Таймс» определя приказките като «необичайна наслада, която съживява у автора на този отзив очарователни и понякога плашещи усещания, свързани с детството». Особено висока е оценката за илюстрациите на Натаниъл Уокър — някои специалисти ги окачествяват като най-добрите му творби3. Те са своеобразно отклонение от маслените портрети, с които е най-известен.
Житейската история на Елайза започва в Лондон, където е родена на 1 септември 1888 година. Архивите от тази година сочат, че е имала близнак и е прекарала първите дванайсет години от живота си в скромна къща на Батърси Чърч Роуд номер трийсет и пет. Родословието на Елайза е много по-сложно, отколкото предполага скромният й произход. Майка й Джорджиана е родена в аристократично семейство, притежавало имението «Блакхърст» в Корнуол. Джорджиана Монтраше предизвиква светски скандал, когато седемнайсетгодишна бяга от семейното имение с млад мъж от по-ниските социални слоеве.
Бащата на Елайза, Джонатан Мейкпийс, е роден в Лондон през 1866 година в семейството на беден лодкар по Темза и съпругата му. Той е петото от девет деца и отраства в бедняшкия квартал зад доковете. Макар да е починал през 1888 година, преди раждането на Елайза, нейните публикувани произведения като че ли интерпретират събития, вероятно преживени от младия Джонатан Мейкпийс през детството му на брега на реката. Например почти сигурно е, че сцената с мъртъвците, провесени от вълшебните бесилки в «Проклятието на реката», се основава на видяното от Джонатан Мейкпийс като момче на пристана за екзекуции. Основателно е предположението, че разказите за тези събития Елайза е чула от майка си Джорджиана, вероятно доста поукрасени, и ги е съхранявала в паметта си, докато не започнала да пише.
Остава загадка как синът на беден лондонски лодкар се е запознал с аристократката Джорджиана Монтраше и се е влюбил в нея. Съвсем в духа на тайния си брак Джорджиана не е оставила никаква информация относно събитията, довели до заминаването й. Опитите истината да излезе на бял свят са затруднени допълнително от старанията на семейството й да потули цялата история. Сведенията в пресата са оскъдни, затова се налага човек да поразрови по-надълбоко в писмата и дневниците на съвременници, за да открие нещо относно този голям за времето си скандал. В смъртния акт на Джонатан в графата професия е отбелязано «моряк», но не е ясно точно с какво се е занимавал. Може само да се предположи, че животът на Джонатан по моретата го е отвел за кратко на брега на Корнуол и че дъщерята на лорд Корнуол — прочута със своята красота дама с огнена коса — се е запознала с младия Джонатан Мейкпийс вероятно в залива на семейното имение.