Докато Елайза клечеше на пода и събуваше тесните боти, вратата отново се отвори. Беше Сами, черен и прашен. Без да продума, госпожа Суиндъл протегна костеливата си ръка и леко размърда пръсти.
Сами бръкна в предния джоб на гащеризона си, извади две медни монети и ги остави там, където бе дължимото им място. Госпожа Суиндъл ги огледа подозрително, преди да изрита Елайза с потния си обут с чорап крак и да закуцука към кутията с парите. Метна кос поглед през рамо, извади ключа изпод предницата на блузата си и го завъртя в ключалката. Пусна новите монети върху другите и влажно млясна с устни, докато отброяваше колко са общо.
Сами се приближи до печката и Елайза взе две паници. Двамата никога не се хранеха заедно със семейство Суиндъл. Не било редно, твърдеше госпожа Суиндъл, да не би двамата да вземат да си въобразят, че са част от семейството. В крайна сметка били само наемници, по-скоро прислуга, отколкото наематели. Елайза започна да сипва от яхнията през цедка, както настояваше госпожа Суиндъл — така не хабели месото за двете неблагодарни нищожества.
— Изморен си — прошепна Елайза, — сутринта излезе рано.
Сами поклати глава, не искаше да я тревожи.
Елайза погледна към госпожа Суиндъл, за да се увери, че тя още е с гръб, преди да пусне малко парче месо в паницата на Сами.
Той се усмихна лекичко и колебливо, а кръглите му очи срещнаха очите на Елайза. Като го видя такъв, с отпуснати рамене след тежката работа през деня, с лице, омазано със сажди от комините на богаташите, и признателен за късчето жилаво месо, й се прииска да обгърне с ръце крехкото му телце и повече да не го пусне.
— Така, така, каква мила картинка — обади се госпожа Суиндъл и шумно затвори капака на кутията с парите. — Горкият господин Суиндъл, дето рови из калта за нещо ценно, та да има какво да сложим в неблагодарните ви усти… — размаха тя възлестия си пръст към Сами — докато вие се ширите на воля в тази къща. Не е редно, от мен да знайте, не е редно. И когато онези от службата дойдат, ще им го кажа.
— Господин Сатборн има ли работа за теб и утре, Сами? — побърза да попита Елайза.
Сами кимна.
— А за другиден?
Още едно кимване.
— Това са още две монети тази седмица, госпожо Суиндъл.
О, с какво покорно гласче успяваше да говори!
Но колко пък това нямаше значение!
— Каква наглост! Как смееш да ми отговаряш! Ако не бяхме двамата с господин Суиндъл, вие, противни червеи такива, щяхте да търкате подовете в приюта за бедни!
Елайза си пое дъх. Едно от последните неща, които мама беше успяла да стори, преди да умре, беше да изтръгне от господин Суиндъл обещание, че Елайза и Сами ще останат наематели, докато успяват да плащат наема и да помагат в домакинството.
— Но, госпожо Суиндъл, мама каза, че сте обещали… — поде Елайза предпазливо.
— Обещали ли? Обещали? — От ъгълчетата на устата й изригнаха гневни пръски слюнка. — Ще ти дам аз едно обещали… Обещала съм да ви щавя кожите, докато вече не можете да си седите на задниците. — Тя рязко стана и се пресегна към кожения каиш, който висеше до вратата.
Елайза се изправи решително с разтуптяно сърце.
Госпожа Суиндъл пристъпи напред, но спря и устните й потрепериха жестоко. Без да продума, тя се извърна към Сами.
— Ти! Ела тук!
— Не — обади се тутакси Елайза и стрелна с поглед лицето на Сами. — Не, госпожо Суиндъл, моля за прошка. Беше наглост от моя страна, права сте. Аз… ще ви възмездя. Утре ще помета магазина, ще изтъркам предните стъпала… аз ще… аз ще…
— Ще почистиш тоалетната и ще изловиш плъховете от тавана.
— Да — кимна Елайза, — ще свърша всичко.
Госпожа Суиндъл изпъна кожения каиш пред себе си — цял хоризонт от кожа. Изгледа изпод присвитите си клепачи ту единия, ту другия. Накрая пусна единия край на каиша и отново го закачи до вратата.
Заля ги вълна от шеметно облекчение.
— Благодарим ви, госпожо Суиндъл.
С леко трепереща ръка Елайза подаде на Сами паницата с яхния и взе черпака да сипе и на себе си.
— Спри веднага — нареди госпожа Суиндъл.
Елайза вдигна поглед.
— Ти — посочи госпожа Суиндъл към Сами — почисти новите бутилки и ги подреди на рафта. Никаква яхния, докато не свършиш. — Сетне се обърна към Елайза: — А ти, момиче, се качвай горе и се махай от очите ми. — Тънките й устни затрепериха. — Тази вечер няма да ядеш. Няма да хрантутя бунтовници.
* * *