Всъщност на нея не й се падаха точно лели — бяха по-младите сестри на Нел, лели на майката на Касандра. Лезли обаче не се съобразяваше много-много с тях, затова те побързаха да вземат под крилото си Касандра.
Беше й минало през ума, че майка й може да дойде на погребението, да се появи в крематориума по време на ритуала, като изглежда с трийсет години по-млада, отколкото е в действителност, и, както винаги, да привлече върху себе си изпълнени с възхищение погледи. Красива, млада и невероятно нехайна.
Но не дойде. Сигурно щеше да изпрати картичка с доста неподходяща за случая картинка. Едър и засукан почерк, който привлича вниманието към себе си, а отдолу — многобройни целувки и прегръдки. Обикновено човек изхвърля такива непотребни картички с безлични думи.
Касандра потопи ръце в мивката и отново разбърка съдържанието.
— Е, според мен мина чудесно — отбеляза Филис, най-голямата след Нел и със сигурност най-властната. — На Нел щеше да й хареса.
Касандра отмести поглед встрани.
— Е… — поде Филис и замлъкна за малко, докато избърше някакъв съд — щеше да й хареса, обаче поначало щеше да настоява, че не иска никакви такива работи. — Изведнъж изпадна в майчинско настроение. — Ами ти? Как си?
— Добре съм.
— Струваш ми се слабичка. Храниш ли се?
— Три пъти дневно.
— Може малко да понапълнееш. Ела на чай утре вечер, ще поканя всички от семейството и ще приготвя моя селски пай.
Касандра не възрази.
Филис огледа предпазливо старата кухня и хлътналия капак на печката.
— Не те ли е страх да живееш сама?
— Не, не ме е страх…
— Обаче е самотно — отбеляза Филис и сбърчи нос в показно съчувствие. — Разбира се, че си самотна. И това е съвсем естествено, двете с Нел си правехте компания, нали така? — Не изчака потвърждение, а положи луничавата си ръка върху ръката на Касандра и продължи да нарежда: — Ще се оправиш и нека ти кажа защо. Винаги е тъжно да изгубиш човек, на когото държиш, но не е чак толкова тежко, ако човекът е на възраст. Това е в реда на нещата. Много по-трудно е, ако е млад… — Прекъсна изречението по средата с напрегнати рамене и поруменели бузи.
— Да — побърза да се съгласи Касандра, — така е, разбира се. — Спря да мие чашите, облегна се и погледна през прозореца към задния двор. По пръстите й към златната халка, която още носеше, се плъзна пяна. — Трябва да изляза да оплевя градината. Латинката ще прекоси пътеката, ако не внимавам.
Филис признателно се вкопчи в новата цел.
— Ще изпратя Тревър да ти помогне. — Разкривените й пръсти се вкопчиха още по-силно в ръката на Касандра. — Следващата събота добре ли е?
В този момент откъм всекидневната се появи леля Дот и внесе поредния поднос с мръсни чаени чаши. Шумно ги стовари на плота и притисна пълната си длан към челото.
— Най-сетне — оповести тя и погледна към Касандра и Филис през невъзможно дебелите стъкла на очилата си. — Тези са последните. — Влезе в кухнята с патешка походка и надникна под кръглия похлупак на кутията за торта. — Доста огладнях.
— О, Дот, та ти току-що яде! — отбеляза Филис, зарадвана от възможността да превърне смущението си в укор.
— Преди цял час.
— С твоята жлъчка? Нали уж си следиш теглото?
— Така е — потвърди Дот, изправи се и стисна внушителната си талия с две ръце. — Отслабнала съм с три килограма от Коледа. — Върна пластмасовия капак на мястото му и срещна изпълнения със съмнение поглед на Филис. — Наистина.
Касандра овладя усмивката си и продължи да мие чашите. Филис и Дот бяха доста закръглени, всичките й лели бяха пълнички. Като майка си и като нейната майка преди това. Нел единствена се бе избавила от семейното проклятие и бе наследила фигурата на дългурестия си баща ирландец. Голяма гледка бяха: слабичката и висока Нел и дундестите й сестри.
Филис и Дот продължаваха да се препират и Касандра знаеше от опит, че ако отвлече вниманието им, спречкването ще се задълбочи, докато едната (или и двете) не захвърли кърпата за съдове и не изхвърчи от къщата, дълбоко възмутена. Виждала бе да се случва и преди, но така и не свикна с начина, по който някои думи, изрази и погледи, продължили съвсем малко повече от необходимото, възпламеняваха наново недоразумение, възникнало преди много години. Като единствено дете, Касандра намираше отъпканите пътеки на общуване между сестрите едновременно очарователни и ужасяващи. За щастие, другите й лели вече бяха отведени от близките си и не можеха да дадат своя принос към спора.