Касандра вдигна поглед, когато Дот влезе в кухнята и й подаде чаша чай.
— Не разбирам.
— Естествено, миличка — успокои я Дот и се настани на креслото до Филис. — Дълго време и ние не проумявахме. — Поклати глава и въздъхна. — Докато не говорихме с Джун. На сватбата на Тревър, нали, Фили?
Филис кимна.
— През хиляда деветстотин седемдесет и пета. Толкова се ядосах на Нел. Неотдавна бяхме изгубили татко, женех големия си син, племенника на Нели, а тя дори не благоволи да се появи. Замина на почивка. Това беше причината през онзи ден да се разговоря с Джун. Признавам, че хубавичко й се оплаках от Нел.
Касандра се обърка — все не успяваше да се ориентира в пространната мрежа от приятели и роднини на лелите си.
— Коя е Джун?
— Една братовчедка — поясни Дот, — от страна на мама. Не може да не си я виждала. Беше около година по-голяма от Нел и двете бяха неразделни като малки.
— Явно са били близки — изсумтя Филис, — понеже Нел беше разказала само на Джун какво се е случило.
— Какво се е случило, кога? — попита Касандра.
Дот се приведе напред.
— Татко казал на Нел…
— Татко казал на Нел нещо, което изобщо не е трябвало да й казва — побърза да се намеси Филис. — Горкичкият, смятал, че постъпва правилно. До края на живота си съжаляваше, понеже след това нещата помежду им се промениха.
— А той винаги е имал слабост към Нел.
— Обичаше ни всичките — сряза я Филис.
— О, Фил! — завъртя безпомощно очи Дот. — Още не можеш да го признаеш. Нел чисто и просто му беше любимка. По ирония на съдбата, както се оказа впоследствие.
Фил не отговори, затова Дот с радост пое нещата в свои ръце.
— Случило се през нощта на двайсет и първия й рожден ден. След тържеството…
— Не било след тържеството, а по време на тържеството — поправи я Филис и се извърна към Касандра. — Явно е преценил, че това е идеалният момент да й каже, понеже била на прага на новия си живот и така нататък. Била сгодена, щяла да се жени. Не за дядо ти, за друг мъж.
— Наистина ли? — учуди се Касандра. — Нищичко не ми е казвала.
Филис кимна мъдро.
— Любовта на живота й, мен ако питаш. Местен младеж, съвсем различен от Ал.
Последните думи Филис изрече с известна неприязън. Не беше тайна, че лелите й не одобряваха съпруга американец на Нел. Нищо лично, казваше си думата презрението на местните хора към американските войници, които се стичаха в Брисбън след Втората световна война с пари, елегантни униформи и екзотичен акцент и отмъкваха сериозна част от жените в града. Вместо неодобрението на семейството й да засегне Нел, то й доставяше някакво извратено удоволствие.
— И какво стана? Защо не се е омъжила за него?
— Отмени годежа няколко седмици след тържеството — каза Филис. — Толкова се разстроихме — поклати глава тя. — Всички много харесвахме Дани, а той, горкият, направо беше съкрушен. В крайна сметка се ожени за друга точно преди Втората световна. Не че това му донесе щастие — така и не се върна от войната с японците.
— Баща ви ли каза на Нел да не се омъжва за него? — попита Касандра. — Това ли й е заръчал онази нощ? Да не се жени за Дани?
— Едва ли — вметна подигравателно Дот. — Татко смяташе, че Дани е чисто злато, нито един от нашите съпрузи не може да се мери с него.
— Тогава защо Нел е развалила годежа?
— Отказваше да обясни дори на Дани, а ние почти луднахме, докато се мъчехме да разберем — каза Филис. — Знаехме само, че Нел не иска да разговаря нито с татко, нито с Дани.
— Докато Филис не разпита Джун — поясни Дот.
— Почти четирийсет и пет години по-късно.
— Какво каза Джун? — попита Касандра. — Какво се е случило на празненството?
Филис отпи глътка чай и погледна Касандра с извити вежди.
— Татко казал на Нел, че той и мама не са я родили.
— Осиновена ли е?
Лелите се спогледаха.
— Не точно — отвърна Филис.
— По-скоро са я намерили — поясни Дот.
— Взели.
— Задържали при себе си.
— Къде са я намерили? — смръщи се Касандра.
— На пристана в Мерибъро — отговори Дот. — Където големите кораби пристигат от Европа. Естествено, вече не акостират тук, има много по-големи пристанища, пък и в днешно време хората летят…
— Татко я намерил — заразказва Филис, — когато била съвсем мъничка. Точно преди началото на Първата световна война. Хората масово напускали Европа, а тук, в Австралия, ги посрещали охотно. През ден пристигали кораби. По онова време татко бил управител на пристанището и работата му била да следи дали пътниците са тези, за които се представят, и дали са пристигнали по местоназначение. Някои дори не говорели английски.