Лоугън препрочете досието на третия човек в списъка: доктор Терънс Макарти. После върна листа в джоба си и огледа помещението. Стената срещу двойната входна врата беше покрита с богато бродирани завеси. Той ги доближи, след това пое покрай тях към далечния край на помещението. В стената имаше врата, малка и незабележима, скрита под последната завеса. Щом отвори вратата, пред него се откри тесен, тъмен пасаж. Лоугън закрачи по него, докато не стигна до втора врата, която също отвори.
Тя откри пред него истинско откровение: просторна покривна тераса, която завършваше с балюстрада от избелял мрамор. Отвъд нея се виждаха великолепни изгледи към ливадите и градините на замъка, а зад тях към непрестанно гневния океан, който неуморно се хвърляше срещу скалистия бряг. Замъкът свършваше в тези две посоки, но продължаваше на изток и запад с Източното и Западното крило, които сочеха към брега.
По избелелия тухлен под бяха подредени стъклени маси и столове от ковано желязо. Само един от столовете беше зает: мъж в кафяв костюм, с рошава черна коса и пронизващи сини очи, който го гледаше втренчено с бдително изражение на лицето.
Лоугън отдели още малко време, за да се наслади на гледката. После тръгна към масата и се настани срещу мъжа.
- Вие ли сте доктор Макарти?
- Наричайте ме Терънс.
- Нямах представа, че има такава тераса.
- Никой не знае за нея, затова я предложих за срещата. - Мъжът се смръщи. - Доктор Лоугън, аз зная кой сте. Както можете да си представите, тази среща не ми е приятна. Но Грегъри ме накара да се съглася. Каза, че е за доброто на „Лукс“. Можех ли да възразя, след като постави въпроса по този начин? - Той сви рамене.
- Позволете да ви успокоя - отговори Лоугън. - Аз проучвам обстоятелствата около смъртта на Уил Стречи. Преди да се случи, неколцина от живеещите в „Лукс“ са докладвали, нека го наречем, необичайни явления. Няма да ви кажа кои са те, нито какво са преживели, както не бих казал на тях за вас. Онова, което ще ми доверите, ще бъде пазено в дълбока тайна. Няма да бъде публикувано, нито повторено. Ако знаете, както казахте, кой съм, знаете и че работата ми изисква голяма доза дискретност. Подробностите за онова, което ще ми разкажете, няма да напуснат тази прекрасни околности.
Докато енигмологът говореше, мъжът го наблюдаваше внимателно, но постепенно бдителното му изражение взе да избледнява. Когато Лоугън свърши и замълча, мъжът кимна:
- Добре, задайте въпросите си.
- Първо, искам да знам малко повече за предмета на вашите занимания тук, в „Лукс“.
- Аз съм лингвист.
- Чувал съм, че това е интересна професия.
Макарти не отговори и Лоугън попита:
- Може ли малко по-определено?
- Какво общо има моята работа с нашия разговор?
- Може да е от полза.
Мъжът се размърда на стола.
- Казахте, че ще бъдете дискретен.
- Напълно.
- Защото чух ужасяващи истории за подкупени чистачки, които събират отпадъците от кабинетите и лабораториите и ги изнасят извън кампуса. Не тук, в „Лукс“, но в други мозъчни тръстове и институти. Нали разбирате - има голяма конкуренция. Много изследователи, твърде малко идеи.
- Разбирам.
Макарти въздъхна.
- В общи черти проучвам кодираното говорене - дали използването на малко известни езици и диалекти за предаване на секретна информация може да е полезно в цифровата криптография.
Лоугън кимна.
- По-точно сравнявам по-познати езици като навахо и филипинския диалект маранао с наистина неизвестни езици като акурио и тускарора - всеки от тях се говори само от шепа хора. Опитвам се да определя дали граматиката, синтактичните свойства и други фактори в подобни езици могат ефикасно да бъдат превърнати в система за кодиране, която не разчита на основни числа, замени или другите цифрови схеми, които днес се използват в криптографията.
- Звучи много интересно. Обаче се учудвам, че от „Лукс“ не са възразили.
- Защо?
- Защото ми се струва, че ако изследванията се увенчаят с успех, резултатите могат да бъдат интересни за военните. Подобна система за кодиране може да бъде използвана за военни цели.
Макарти леко се усмихна.
- Доктор Лоугън, всичко може да се използва за военни цели. Би било наивно да се мисли другояче. Истината е, че ако работата излезе успешна, алгоритмите ще се окажат в основата на патентовани микрочипове - патентовани от мен и „Лукс“, за да се използват в такива неща като рутери и клетъчни телефони. Забравете военните, забравете конвенционалните войни. Интернет е истинската опасност. Той е прословут със своята порьозност. Крадат се самоличност, източват се банкови сметки, кредитни карти се опразват докрай - и това е само онази част, която се отнася до частните лица. Енергийните компании и маршрутизаторите от същинското ниво, т.е. така нареченият гръбнак на мрежата, ръководството на въздушното движение, да не говорим за засекретената правителствена информация, която осигурява безопасността на нацията - нито една от тези области не е толкова обезопасена, колкото би трябвало да бъде. За мен това е голям проблем. Управителният съвет на „Лукс“ е на същото мнение.