След няколко минути неспокойното обикаляне бе прекратено. Лицето очевидно беше взело някакво решение, защото отиде до телефона и набра номер с код 401.
От другата страна някой вдигна още при първото позвъняване на телефона.
- Операции. Ейбрамс.
- Нали знаеш кой се обажда?
- Да - отговори мъжът, наречен Ейбрамс.
- Ти си виновен за онова, което се случи днес, нали? Този почти сблъсък с Лоугън на пътя.
- Как разбра за това?
- Чух го да разказва за станалото по време на вечеря. Впрочем на място като „Лукс“ е трудно да запазиш нещо в тайна. Но това няма отношение кьм темата. Да не си мръднал, че правиш подобно нещо?
- Но той знае за стаята. Ти го каза. Ако започне да рови из нея, може да съсипе всичко.
- Онова, което ще съсипе всичко, е убийството му тук в града. Не сме се разбирали така. Той е твърде известен. Така само ще събудиш подозрения. И дори може да навредиш на прикритието ми.
- Лоугън е неизвестното в това уравнение. Не можем да го оставим да стои в „Лукс“.
- Нищо няма да научи. Погрижих се внимателно за това.
- Не можем да поемем подобен риск - настоя мъжът на име Ейбрамс. - Залозите станаха твърде големи. Ако беше изчакал само още няколко дни, преди да...
- Е, ама не изчака. Трябва да изиграем картите, които са ни се паднали. Виж, повече никакви действия зад гърба ми. Иначе... иначе ще се оттегля. Ще отнеса предмета някъде другаде.
- Няма да направиш подобна глупост. Прекалено вътре си.
- Тогава ме послушай. Ще го направим по моя начин. Мисля, че Лоугън смята станалото за нещастен случай. За теб това е много изгодно. Ако започне да подозира нещо, ще стане десет пъти по-опасен, отколкото е сега.
- И какъв е по-точно твоят начин?
- Лоугън е мой проблем. Остави ме да се оправям с него. Знам какво да направя.
- Ще го...? - Гласът в другия край на линията остави думите си недовършени.
- Точно така.
- Не отлагай твърде дълго. Часовникът тиктака и нямаме много време.
- Затова ще действам бързо. – И с рязко изпукване връзката беше прекъсната.
25.
- Това е странно - каза Ким Ми- колос. - Много странно. - Стоеше в средата на забравената стая и се оглеждаше със зинала уста.
Лоугън я въведе в тайната, разбира се, след като я накара да обещае безусловна дискретност. Първата реакция на младата жена беше пълно неверие, след това шок и накрая всепоглъщащо любопитство. Облегнат на работната маса, Лоугън я наблюдаваше как пристъпва насам-натам, наднича тук-там, протяга ръка да докосне нещо и бързо я дърпа назад, сякаш се страхува да не се опари.
Прожекторът стоеше в голия ъгъл и осигуряваше силно осветление, но и плискаше дълбоки, назъбени сенки по стените. Лоугън се обърна към работната маса и отвори мешката, от която извади видеокамерата и преносим музикален плеър. Постави го до непознатите уреди и го пусна. Спокойно синкопираните ритми на „Джаз самба“ 1 тихо се разнесоха из помещението.
- Каза, че каквито и изследвания да са провеждани тук, са прекратени рязко през 30-те години? - попита Ким.
Лоугън кимна.
- Тогава помещението е било запечатано и до ден днешен е останало забравено?
- Така изглежда. И всички документи за това какво е ставало тук, очевидно са изчезнали от архива на „Лукс“.
- А доктор Стречи? Дали е открил това помещение, преди да... - Гласът ѝ заглъхна.
- Не знам със сигурност, но е твърде възможно.
Миколос преустанови огледа и погледна Лоугън.
- Защо точно аз? Как бих могла да помогна?
- Ти му беше асистентка. Имаш опит в областта на компютърната логика и обратното инженерство. Имам нужда от ум като твоя, ако искам да реша проблема.
- Да го решиш?
- Да. Убеден съм, че само ако разрешим загадката, ще научим защо е умрял Стречи. Освен това от чисто практическа гледна точка имам нужда от асистент. - Той вдигна видеокамерата. - Искам да документираш всичко, което правим тук.
Миколос кимна.
- Откъде ще започнем?
- Тази нощ обмислих този въпрос. Мисля, че най-важното е да разберем предназначението на това. - Той посочи големия уред от полирано дърво с формата на ковчег, сложен в центъра на помещението.
- Точно се чудех какво е. Прилича на тайнствена машина, взимала стероиди.
- Каква машина?
- Тайнствена машина. Един от моделите стари игрални автомати. Голяма кутия от дърво или метал, цялата във въпросителни, но без очевидни характеристики: няма дръжки, лостове или копчета. Пускаш монетата и след това можеш да я риташ, блъскаш, хвърляш, докато се опитваш да разбереш как да я накараш да направи онова, което прави.