- От кого и защо?
- Надявам се, че твоят прадядо има и други документи в архива си, които биха могли да ни кажат защо.
- Ще започна да търся още сега. - В този момент изражението на лицето ѝ се промени. - Чакай малко. Смяташ ли, че мъжът, за когото ти разказах, онзи зловещ тип, който ми досади миналата зима, докато искаше да види оригиналните планове на „Лукс“... смяташ ли, че е знаел за тази стая?
- Това не е много вероятно - отговори Лоугън, макар да си помисли, че е напълно възможно, но не виждаше причина да плаши архитектката. - Имаш ли нещо против да разгледаме и останалите планове? За да се уверим, че няма други... ъъъ... изненади.
- Разбира се. - И Памела се обърна към купчината развити чертежи.
Двайсет минути внимателен преглед на плановете откри и някои други ексцентрични пространства в оригиналния замък - клетка за лъвове, гимназион по модела на истинска римска баня, закрито пространство за стрелба по панички, но нищо по-озадачаващо от тайната стая.
- Как мислиш, колко време ще ти отнеме да прегледаш документите на прадядо си? - попита Лоугън, когато Памела започна да прибира чертежите.
- Не дълго. Най-много един ден.
- Тогава сигурно можем да поговорим за резултата утре вечер, докато вечеряме?
Друга, още по-топла усмивка изгря на лицето на Памела.
- С удоволствие.
Тя тръгна пред него от просторната ниша на офиса си към гостната, където се бяха срещнали за пръв път преди няколко дни.
- Особено ме интересува защо е била построена стаята и още повече, какъв достъп е бил предвиден до нея - обясни Лоугън.
- Ще бъде изпълнено.
Лоугън отвори вратата и излезе в спускащия се вечерен мрак.
- Ще се видим утре - каза Памела.
Той кимна.
- Очаквам го с нетърпение.
Докато караше обратно към „Лукс“ малко по-предпазливо от обикновено, като се има предвид какво се беше случило последния път, докато следваше този маршрут, Лоугън обмисляше онова, което бе научил. Беше почти напълно сигурен, че един хубав ден в началото на XX век в мозъчния тръст са открили тайната стая и са осъзнали, че е отлично място за работа, която, макар и с официално одобрение, е била най-малкото толкова необикновена, че е трябвало да бъде крита от останалите. Устройство за откриване на призраци със сигурност попадаше в тази категория.
Устройство за откриване на призраци. Мислите му се върнаха към странния уред и неговата мощност в милигауси и микротесли. Беше казал на Ким Миколос, че генераторите на магнитно поле, подобни на това устройство, могат да бъдат използвани само за това. Онова, което не ѝ каза, беше неговото друго подозрение - подобният на радиатор уред, който бяха намерили върху машината, може би беше записващо устройство за феномена електронни гласове (ФЕГ). Подобни уреди се използваха за наблюдение на този феномен. Невярващите смятаха, че подобни електронни шумове са чисто и просто радиошумове или обикновени радиопредавания. Но изследователите на свръхестественото смятаха за възможно ФЕГ- записващите устройства да улавят гласовете на починалите. Нещо повече: пускани на запис, подобни гласове могат да предизвикат, меко казано, паранормални дейности.
Ако това бе вярно, машината можеше да е построена не само за да открива духове, но и да ги призовава.
Дали случаят беше такъв? Дали свръхестествени създания са били преднамерено или неволно пуснати в „Лукс“? Това ли е причината за странното поведение не много отдавна, злокобната атмосфера... и смъртта на Стречи?
Зави към охранявания вход и в далечината видя огромната маса на замъка да се извисява на фона на залязващото слънце - нито привлекателен, нито враждебен, а просто чакащ.
... В същия момент устройството в забравената стая заработи. Гърленият му баритон оживя и няколко минути по-късно една призрачна фигура започна тихо да се отдалечава, а малкото запалени лампи в Западното крило бяха угасени.
27.
Докато потискаше прозявката си, Тейлър Петифорд влезе в елегантната трапезария на „Лукс“ и се огледа с леко мътен поглед. Помещението беше подредено по стандартния начин за закуска: покрай стената бяха наредени дълги маси, които служеха за бюфет, докато останалата част на трапезарията беше заета от обичайните кръгли маси, застлани със снеж- нобели ленени покривки.