- Значи получи съобщението ми? - попита тя.
Той кимна.
- Какво си открила?
Тя се обърна отново към Машината. След като бяха започнали да я анализират, Лоугън бе успял да махне няколко предпазни капака и сега се виждаха близо дузина уреди, големи и малки, повечето метални, от време на време с корпус от гума или бакелитово копче. Всичко беше забележително добре запазено в почти херметичната атмосфера на помещението. Процесът ѝ напомни беленето на лук слой по слой - свалянето на всеки следващ откриваше нещо ново. Не бяха пускали уреда от първия оглед насам.
Миколос изключи камерата и отиде до онова, което смяташе за край на уреда - тясната част, която беше най-близо до закачените метални костюми. Тя посочи двата етикета ЛЪЧ и ПОЛЕ и съпътстваща ги група копчета, циферблати и ключове над всеки от тях.
- Нещо в тези два термина ЛЪЧ и ПОЛЕ ме гложди още от началото - каза тя. - Сякаш по някакъв начин са ми познати. И едва снощи ми светна.
- Какво се сети? - попита Лоугън и се приближи.
- Осъзнах, че може да има аналог в компютърната наука.
Очите на Лоугън се плъзнаха по многото инструменти.
- Разкажи.
Тя се замисли как по-добре да обясни.
- В предметно ориентирани програмни езици като Джава или Си Шарп разполагаш най-просто казано с два вида променливи - локални и глобални.
Лоугън ѝ кимна да продължи.
- Локалните променливи имат ограничен до индивидуална функция обхват, включен в една по-голяма програма. Когато се повика тази функция, локалната променлива се създава в движение. Щом функцията свърши, променливата престава да съществува. От друга страна, глобалната променлива може да бъде видяна във всички функции на програмата.
Тя направи пауза.
- Чакам най-същественото - подхвърли Лоугън след малко.
- Е, не съм електроинженер, но помисли малко. ЛЪЧ и ПОЛЕ. Локална и глобална.
- Значи искаш да кажеш... - Енигмологьт се смръщи, обмисляйки чутото. - Искаш да кажеш, че Машината има два режима на работа?
- Точно така. Локален режим, много специфичен и пряко насочен: лъч. И по-широк, глобален режим - поле. И смятам, че достатъчно проучих тези контролни инструменти, за да проверим моята теория.
Лоугън не отговори. Той местеше поглед от инструментите към нея и обратно.
Миколос протегна ръка надолу, където беше ключът за захранването. Тя го пусна, изчака пет секунди, след това щракна копчето за зареждане. Изправи се и се върна при основната група контролни инструменти.
- Ще започна с лъчевия режим - обясни, - тъй като изглежда по-ограничен от двата. - Чувстваше как голямата машина леко потрепва под дланите ѝ. Наведе се над контролните инструменти за лъча, щракна един ключ, отбелязан като МОТИВАТОР, след това другия, етикетиран ВЪЗБУЖДАНЕ. После премести ръката си на кръгла шайба с числа от 0 до 10. В момента тя стоеше на нулата. Бавно я завъртя по часовниковата стрелка до позиция 1.
Трептенето на машината леко се увеличи.
Тя завъртя циферблата на 2.
Индикаторът за силата на звука оживя, стрелката му се стрелна няколко отметки надясно като куче, което чака да му свалят каишката.
Тя завъртя шайбата на 3. От вътрешността на машината започна да се носи дълбоко гърлено бръмчене.
Изведнъж се случиха две много странни неща. На Ким се стори, че помещението рязко стана по-светло. Не от някакъв определен източник на светлина, а сякаш Бог внезапно е светнал слънцето. В главата ѝ зазвуча любопитен звук - наполовина бръмченето на насекомо, наполовина монотонна хорова песен... в този момент Лоугън грубо я бутна настрана. С бързо движение на китката завъртя шайбата на нула. След това щракна обратно ключовете на нула, наведе се към страната на Машината и изключи първото ниво на възбуждане и след това електрическото захранване. После скочи на крака и я погледна. В очите му имаше странен блясък, който едва не я уплаши. Какво знае, беше първата несъзнателна мисъл, която ѝ мина.
- Защо... защо го направи? - попита тя, докато успокояваше дишането си.
- Не зная какво точно е предназначението на този уред - отговори енигмологът, - но в едно съм сигурен - той е опасен. Не можем просто така да си играем с бутоните и да щракаме ключове, без да научим повече.
- Ти ме доведе да анализирам и експериментирам, как иначе бих могла...
- Това беше, преди да осъзная определени неща - прекъсна я той. - Виж, Ким, трябва да установя две основни правила.
Тя чакаше.
- Първо, никакви експерименти, преди да си го обсъдила с мен.
- Това се разбира от само себе си. Защо, мислиш, те повиках тук?