- Разбирам и го оценявам. Второто правило е, когато си в тази стая или близо до нея, трябва да носиш това. - Зарови из мешката си, извади нещо и го подаде на Миколос.
Тя го пое с любопитство. Беше нещо като амулет: обръч от тънък метал, ако можеше да се съди по външния му вид - от мед, в който беше изплетена фина мрежа. В мрежата бяха втъкани няколко конци с цветни мъниста, мъничък фетиш, очевидно от кост, а в центъра половината от черупката на малък наутилус, срязана по дължина, за да се вижда спиралата от смаляващи се извивки.
- Какво е това? - попита тя, докато го въртеше из ръцете си.
- Мое изобретение. Представлява синтез от няколко религии и вярвания: лековитите мъниста, използвани в спиритуалната сантерия171, няколко африкански защитни магии, ловец на сънища на племето лакота. - Той хвана двете кожени връзки от двете страни на обръча и го сложи на врата ѝ.
- Нека позная - обади се тя. - Ловец на духове.
- Не бих го определил точно така - каза Лоугън с обичайния си глас. Нещо - може би докосването до амулета, го беше успокоило. - Аз го приемам като свръхестествената разновидност на бронежилетка. Обаче може да бъде наречен и ловец на духове.
Ким стегна връзките и скри амулета под плата на блузата си. Той беше неудобен и я драскаше и тя погледна Лоугън право в очите, без да се опитва да крие недоверието си.
- Нали осъзнаваш, че това е твърде странно?
- Възможно е. Но е резултат от дълги години проучвания на някои твърде тайни изкуства. Винаги ме е опазвал жив и здравомислещ. Е, повече или по-малко. - Той разхлаби вратовръзката и разкопча яката на ризата си, за да ѝ покаже, че също носи такъв амулет.
- Кажи ми, доставя ли ти удоволствие да работиш върху тази наша малка мистерия?
- Знаеш, че е така.
- В такъв случай смятай амулета за цената, на която участваш. - Огледа се. - Чувствам се малко уморен. Може ли да продължим утре?
Миколос сви рамене.
- Разбира се.
- Благодаря. Благодаря и за това. - С показалеца си Лоугън посочи към сега невидимия амулет. След това се усмихна леко, обърна се и тихо излезе от помещението.
30.
Лоугън наближи със значителни съмнения сградата само на няколко стъпки от улица „Темза“.
Беше малка, почти погълната от околните постройки и на всичко отгоре боядисана в мръснозелено. Единственият прозорец беше закрит с едно перде, а над него имаше избелял надпис: ПРИ ДЖО.
Ресторантът на Джо? Енигмологьт се спря и огледа отново заведението. До вратата нямаше витрина с меню. Нищо, което да му вдъхне увереност, че няма да изтърпи наистина срамно преживяване вместо вечеря.
В този момент обаче иззад ъгъла се показа Памела Флуд. Беше облечена всекидневно: блуза на червени и бели райета, три четвърти панталони и носеше бутилка бяло вино под мишница. Когато видя Лоугън, се засмя весело.
- Радвам се, че успя да намериш мястото без трудности.
Той отново погледна към неуютната фасада.
- Всъщност не бях сигурен, че съм.
Памела се засмя очарователно.
- Почакай и ще видиш.
Тя влезе пред него в малкия ресторант, който разполагаше само с шест маси. Всички, с изключение на една, бяха заети. Веднага ги посрещна брадат мъж на средна възраст, облечен в прокъсан дънков гащеризон.
- Госпожице Флуд! - поздрави той. - Радвам се да ви видя.
- Джо - отговори тя с усмивка и кимване, докато му подаваше бутилката.
- Масата е готова и ви очаква. - Мъжът ги отведе до единствената свободна маса и им помогна да се настанят.
Лоугън се огледа. Малкото пространство беше оскъдно обзаведено, а по стените имаше само няколко риби трофеи. Останалите клиенти очевидно бяха местни хора - никъде не се виждаха туристи. Не е изненадващо, помисли си той.
В този момент осъзна, че Памела му говори. Прекрати огледа на ресторанта и се обърна към нея.
- Не разбрах?
- Само казах, че изглеждаш малко уморен - повтори тя. - И разсеян.
- Извинявай. Имах тежък ден.
Мъжът на име Джо се върна и напълни чашите им от бутилката „Пуйи Фюме“ на Памела. След това отстъпи крачка и загледа ту нея, ту него очаквателно.
- Какво ще поръчаш? - попита Памела.
- Още не съм видял менюто.
Памела се засмя отново.
- Тук при Джо няма менюта.
Когато забеляза объркването, изписало се по лицето на Лоугън, Джо се намеси:
- Предлагаме единствено риба. Уловена е днес и можем да я приготвим както поискате.