Най-накрая, след като остави и последния лист на работната маса, Памела огледа внимателно помещението още веднъж: стените, пода, мебелировката, уредите. Докато го правеше, по лицето ѝ започна бавно да се разлива усмивка.
Обърна се отново към чантата си и извади бележник и молив.
- Трябва да се качим на горния етаж.
- Защо? - попита Лоугън изненадан.
- Ще ми светиш ли, защото ръцете ми ще са заети?
И тя извади още нещо от чантата - дребен уред в защитен кожух от яркожълта гума, малък бакелитов екран и дузина бутони.
- Какво е това?
- Лазерен уред за измерване на разстояния. - Памела го вдигна и махна към импровизираната врата.
Тримата минаха през недовършения коридор и поеха към стълбището. Напредваха бавно, защото Памела на няколко пъти спираше да измерва разстояния с преносимия уред и да си отбелязва резултатите в бележника. Когато най-сетне стигнаха до стълбището, веднага се качиха на третия етаж. Лоугън още не беше идвал тук, затова започна да осветява с фенерчето и да разглежда с любопитство наоколо. Строителите още не бяха стигнали дотук - поне онази част от пода, която не беше посветена на тревожните мегалити на Делаву, все още беше повече или по-малко цяла. Нямаше нито мебели, нито някакви уреди. Очевидно бяха изнесени при подготовката за преустройството. Старите, богато украсени тапети на места бяха обезобразени от надраскани с маркер бележки - без съмнение те обозначаваха местата, които щяха да бъда разрушени.
Напредъкът им тук беше още по-бавен, защото Памела често замерваше и записваше в бележника си. Лоугън хвърли един поглед в него и откри, че архитектката е направила забележително точни скици на втория и третия етаж и сега полага усилия вярно да нанесе третия върху втория. Ким наблюдаваше случващото се от няколко крачки зад тях. От идването на Памела не беше продумала и Лоугън долови, че по някаква причина между двете жени съществува напрежение.
Прекосиха една стълбищна площадка, после тръгнаха по къс коридор, прекосиха две големи стаи, оголени от всякаква мебелировка, и излязоха в един по-голям коридор, където Памела най-накрая спря.
- Това е - обяви тя и посочи една врата отдясно.
Лоугън натисна дръжката, но вратата беше заключена.
Настъпи объркване, което продължи няколко мига, преди да му хрумне да опита ключа, с който беше отворил главния вход към Западното крило. Ключът пасна, завъртя ключалката и Лоугън отвори вратата.
Лъчът на фенерчето му освети отвъд прага помещение, което някога явно е било склад. Нямаше прозорци и беше разположено навътре в крилото. Няколко стари кашона, целите в прах, стояха в единия от ъглите. В самия център на помещението странно стърчеше една от големите мраморни соломонови колони с познатия спираловиден мотив - вездесъщо и характерно присъствие в архитектурата на „Лукс“. Лоугън осъзна, че трябва да е част от носещите елементи и разполагането ѝ в складово помещение не беше по-лош от всеки друг начин да бъде скрита.
Сега Памела прибра бележника и лазерния уред в джоба си, извади фенерчето и се приближи до колоната. Огледа я внимателно, след това постави двете си ръце върху нея, почуквайки и натискайки тук и там. След минута-две се чу щракване.
Памела се обърна към енигмолога:
- Ето ти входната врата.
Той я погледна неразбиращо.
- Какво искаш да кажеш?
- Ecce signum1 - каза тя и сложи отново ръце върху колоната и я отвори като обикновен шкаф.
- Тu es mira 2 - измърмори в отговор Лоугън, докато осветяваше с удивление колоната с фенерчето си.
Тя не беше, както бе предположил, носещ елемент, който се издигаше от основите до покрива, нито беше от мрамор. Изглеждаше желязна, а отвън беше боядисана така, че да прилича на мрамор. Двукрилата врата с умело скрити панти се отваряше във вертикалния кух цилиндър с кръгъл под и голямо колело. То приличаше на щурвал, закрепен на задната стена.
Памела сложи край на мига нерешителност и влезе вътре, описа с лъча на фенерчето си кръг, после махна на Лоугън и Ким да я последват.
Лоугън се подчини и влезе предпазливо в кухия цилиндър. Миг по-късно Ким направи същото. Беше толкова тясно, че едва се събраха. Памела хвана кръглите метални топки от вътрешната страна на крилата и ги затвори. Пространството отново се превърна в затворен цилиндър. После тя дръпна лоста, който блокираше голямото колело, и го завъртя.