Странно чувство обхвана Лоугън. Едва миг по- късно осъзна какво става: „колоната“ се спускаше през пода с бавно спираловидно движение.
- Действа чрез тежестта - обясни Памела.
Шейсет секунди по-късно спускането им свърши с леко сътресение. Памела отново отвори вратите и пред тях блесна ярката бяла светлина в забравената стая. Тя излезе първа, Ким и Лоугън я последваха.
Колоната се беше спряла в празното пространство между Машината и задната стена близо до мястото, където в пода бяха гравирани римските цифри. Памела затвори вратите ѝ и натисна почти невидимия бутон отстрани. Колоната започна да се издига спираловидно обратно в тавана. Докато я наблюдаваше, Лоугън стигна до извода, че спираловидният дизайн не е само декоративен - тя работеше като тирбушон, докато се връщаше на място в склада на третия етаж. Когато спря, се озова на едно равнище с тавана, подът ѝ се превърна в декоративен диск с релефна украса. А Лоугън беше смятал, че металният диск скрива мястото, където някога е висял полилей.
Той остана известно време загледан в тавана. После се обърна към Памела.
- Трябва да си знаела това още от самото начало - отбеляза той. - Не може да си открила всичко едва сега.
Памела се засмя.
- Така е.
- Тогава защо не ми каза?
- Защото не бях сигурна. В архива на прадядо попаднах на планове за подобно устройство. Обаче те не бяха съхранявани с документите на „Дарк Гейбълс“, така че не можех да знам дали са били за Делаву, или не. Трябваше да видя крилото и тази стая, за да съм сигурна.
- Как можем да го свалим отново? - попита Ким.
- Не знам - отговори Памела. - Няма съмнение, че някъде тук трябва да има скрито прибиращо устройство с навиваща се пружина.
Лоугън отново се загледа в тавана и поклати глава. Като си помисли човек, че отговорът през цялото време е бил тук, буквално над главите им. Поредната загадка на забравената стая.
- Удивително. Пам, много ти благодаря - каза той. - Току що си спечели най-хубавата вечеря в Нюпорт.
- Вече имах такава - отговори тя. - В „При Джо“, нали не си забравил?
- Тогава нека е най-скъпата - отговори той и стисна ръката ѝ. Забеляза, че Ким ги наблюдава мълчаливо.
- Хайде, Пам. - Лоугън кимна към чантата ѝ. - Събери си нещата и ще те изпратя до колата ти.
1 Ето доказателството (знака) (лат.). - Б. пр.
2 Ти си прекрасна (лат.). - Б. пр.
32.
Когато се върна в забравената стая, Ким Миколос стоеше на стълба, която беше взела от строителната площадка наблизо, и оглеждаше декоративния метален кръг на тавана.
- И за милион години не бих се сетила, че входът за това помещение е асансьор, задвижван от гравитацията - каза тя. - И то маскиран като носеща колона. Трябва да отдам дължимото на добрата стара Памела.
- Някакъв проблем ли има между вас? - попита Лоугън.
Ким помълча, преди да отговори.
- Не ми харесваше начинът ѝ на взаимодействие с Уилърд. Поне в началото, когато обсъждаха идеи за преустрояването на крилото. Имах усещането, че тя го мисли за обикновен компютърен специалист и приема всяко негово проектно предложение като лична обида към нея, архитекта.
Значи това е причината - каза си енигмологът. - Все още защитава своя първи покровител... въпреки онова, което внушава Карбън?
- Удивително - възхити се Ким, която още оглеждаше релефно гравираното парче метал, което образуваше пода на асансьора.
Лоугън трябваше да признае, че е така. Може би това беше донякъде и негов провал. През цялото време беше мислил само в две измерения... беше забравил, че има и ос Z, която трябва да се вземе предвид.
През цялото време това е било там, в прашната стая точно над главата му...
Прах.
Внезапно му хрумна една мисъл - вледеняваща мисъл, която се стовари като удар в слънчевия му възел.
- Ким - каза той рязко. Доловила нещо в тона му, тя веднага се обърна към него.
- Какво има?
Докато тя слизаше по стълбата, Лоугън вдигна фенерчетата и ѝ подхвърли едното.
- Ела с мен.
На жълтата светлина от лъчите на фенерчетата той се върна по пътя, по който бяха минали преди малко - нагоре по стълбите и покрай изоставените стаи на третия етаж. Все още го помнеше добре, а и пътят не беше труден за откриване. След пет минути се озоваха отново пред вратата на склада. Лоугън отново го отключи, но вместо да влезе, освети помещението с фенерчето. В центъра му стоеше голямата декоративна колона. А до стената бяха старите кутии, покрити със слой прах.