Сега насочи лъча към пода - пространството между колоната и вратата. То бе покрито с множество застъпващи се следи от стъпки.
Ким, която бе проследила посоката на лъча, възкликна толкова тихо, че беше по-скоро шепот:
- Мили боже!
- Бях толкова затънал в онова, което прави Пам, че не им обърнах нужното внимание.
- Какво значи това?
Лоугън влезе в стаята, но прекрачи следите и отиде вляво, така че да не стъпи върху тях, и клекна, за да ги проучи. Бяха твърде много, за да различи отделни отпечатъци. Обаче се виждаше ясно - следите бяха пресни.
Той се изправи.
- Някой е минавал оттук десетина пъти - обяви той.
- Колко скоро?
- Много.
Сега се отправи към колоната. Припомняйки си жестовете на Памела, отвори двете крила на вратата, които откриваха път към самия асансьор. Лъчът па фенерчето му освети пода. Той също беше покрит със застъпващи се следи.
- Обаче в помещението долу няма никаква прах - каза той повече на себе си. - Само тук-там по някоя прашинка.
- Не разбирам - каза Ким.
Вместо отговор Лоугън влезе в кабината и ѝ махна да го последва. След като затвори вратите, освободи лоста, както беше направила Памела, завъртя голямото колело на лебедката и механизмът бавно ги понесе в спираловидно движение надолу към скритата стая.
Лоугън отвори вратите, излезе и изчака Ким да направи същото, след което изпрати устройството обратно на горния етаж. После се зае да оглежда пода. Имаше едва забележими следи от прах, донесен с техните обувки, но нищо повече.
Той си пое дълбоко дъх.
- Изглежда, че помещението не е било изоставено с десетилетия. Някой е влизал в него. Наскоро и редовно.
- Имаш предвид през всички тези години? Възможно ли е никога да не е било забравено?
- Не. Смятам, че стаята е открита наново, и то неотдавна.
Ким замълча, докато осмисляше чутото.
- Редовно влизане? За изучаване на помещението, както правим ние? Или изследване на Машината?
- За изследване... или използването ѝ. - Лоугън се огледа. - Не е ли изненадващо, като се замислиш, че няма нито една книга. Нито листове, документи, нито бележки. Винаги съм предполагал, че са били отнесени и прибрани или, пази боже, изгорени, когато проектът е бил прекратен. Но се обзалагам, че ако доведем криминологичен екип тук, ще открие, че са били изнесени съвсем скоро. Отстранени внимателно, за да получи помещението вида си на чисто и неизползвано. Същата грижа обаче не е била проявена към входа на третия етаж - не им е минавало през ума, че може да открием това. - Той плъзна поглед наоколо - работната маса, празната кантонерка, лавиците без книги. - Има само едно логическо заключение - някой или някаква група е започнала да възкресява старото, изоставено изследване. И че този някой е очистил помещението от доказателствата, когато Стречи и неговите строителни бригади се превърнали в заплаха да разкрият неговото съществуване.
- Плашиш ме - възкликна Ким. - Защото...
- Защото се чудиш дали са се ограничили само с опразването на стаята - каза мрачно Лоугън. - И дали не са спрели Стречи.
Ким не му отговори. Тя седна на най-ниската стъпенка на стълбата и се загледа в ръцете си.
- Има и друга възможност - продължи Лоугън след дълго мълчание. - Доктор Стречи сам да е открил помещението. Може той да е започнал възстановяването на проучването. Може това да е причината да уволни наведнъж всички работници. Искал е време да бъде насаме в него.
- Съмнявам се - каза Ким, вдигна глава и погледна право към Лоугън. - Доктор Стречи не го биваше с механичните устройства. Тук вътре щеше да се чувства загубен. Освен това от това, което казваш, излиза, че току-що е бил открил стаята. Или поне е направил отвора в стената, преди да... - Тя не довърши изречението.
- Да, зная, че не го е бивало с механиката. Но това не означава, че не си е играл с Машината. - И е бил обсебен, каза си той, от онова, което случайно е освободил... докато не го е подлудило.
В помещението настъпи напрегната тишина. Ким продължаваше да седи на стълбата, Лоугън се беше опрял на работната маса, загледан в празното. И тогава внезапно се изправи. Бързо започна да обикаля стените и да ги мушка и проучва.
- Какво търсиш? - попита Ким.
- Мисля, че търсим отговорите неправилно - обясни Лоугън, докато продължаваше да оглежда стените. - Отнесохме се с това място като с обикновена стая. Но не е - като се има предвид какво има в нея, трябваше да се сетя по-рано. Едва откритието на Пам ме накара да осъзная този факт.