Известно време Ким наблюдаваше как пръстите на енигмолога се плъзгат по стените в търсене на скрита цепнатина или бутон. Нещо, което може да разкрие допълнителни тайни. След малко тя се присъедини безмълвно към него и започна да оглежда далечната стена, после пода и накрая самия инструмент в средата.
Миг по-късно и Лоугън се присъедини към нея в проучването на Машината. И след около минута постигна успех: щом натисна полираното дърво точно под плочките с данните на производителите, активизира скрит ограничител. С щракане изскочи тънък и задвижван от пружина поднос. Имаше вид на разчертан с олово.
- Ким - повика я той. - Ела да видиш това.
Тя дойде от далечния край на Машината и клекна до него. Лоугън бутна подноса обратно в положение „затворено“. При това цепнатините на изреза напълно се скриха от шарките на дървото наоколо. После отново натисна с пръст и пружината го изтласка.
- Загадка сред загадките - измърмори енигмологът.
Вътре в отвора имаше още четири подобни, но по-малки подноси. Бяха пълни с кабели - някои жълти, други кафяви, освен това във всеки имаше по три радиолампи. Нещо в тях се стори познато на Лоугън, но не можа да определи точно какво. Главоболието му отмъстително се бе върнало и му беше трудно да се съсредоточава, отвличан от музиката, която звучеше в главата му винаги щом се озовеше близо до забравената стая.
- Някаква идея за какво биха могли да служат? - попита той Ким.
- Не. Изглежда са един вид приемници. Може обаче и да са предаватели. Технологията е твърде стара.
Лоугън се вторачи в уредите. В тях имаше нещо влудяващо познато... и тогава съвсем неочаквано си спомни.
Той се дръпна назад така, сякаш го беше ударил ток. О, боже мили...
Ким небрежно извади един от уредите. За разлика от останалата част от помещението той беше покрит с тънък слой прах. Тя се вторачи в него.
- Има само един начин да разберем какво прави. Да пуснем Машината и да видим какво ще стане.
Известно време Лоугън я гледа с празен поглед. После поклати глава.
- Извинявай, какво каза?
- Очевидно функцията му е свързана с централната Машина - иначе защо ще бъде съхранявано тук? Ако пуснем Машината, може да намеря начин да я свържа с генератора на полета и записващото устройство за феномена електронни гласове.
- He - отряза я енигмологът.
Ким се изправи.
- Можем да теоретизираме и да правим предположения, докато посинеем. Все някога ще трябва да направим истински експерименти. Моето мнение е да я пуснем и да видим резултатите. В противен случай аз имам...
- Не! - повтори Лоугън. Той също беше скочил на крака и сякаш от много далеч осъзна, че крещи. - Няма да го направим!
В стаята рязко се възцари тишина. Лоугън вдигна ръката си, която потреперваше леко, до слепоочието. Главоболието му рязко се беше усилило.
- Точно исках да кажа - продължи Ким тихо и равно, - че в противен случай имам да върша работа - истинска работа - в офиса си.
Лоугън си пое дълбоко дъх. Имаше нужда от време, време в самота, за да може да премисли всичко.
- Това вероятно е добра идея - отговори той тихо. - Да свършваме за днес.
Ким постави устройствата в неговия поднос и Лоугън бързо го бутна на мястото му. След като изгасиха лампите и наместиха и брезента на мястото му, тръгнаха да излизат от Западното крило в пълно мълчание.
33.
- Ще мина право на въпроса - започна Олафсон. - Пуснал си госпожица Флуд в тайната стая.
Лоугън кимна. Действието се развиваше на следващата сутрин във всекидневната на Уилърд Стречи в апартамента му на третия етаж. Пердетата бяха дръпнати до края, но въпреки това помещението беше сумрачно: голям тропически циклон се образуваше над Бермудските острови и облаците вече забулваха крайбрежието дори толкова на север, където се намираше Ню Хемпшир.
- И това се случи, след като си ѝ казал за помещението и за Уил Стречи. След като ти беше обяснена много ясно нуждата от дискретност. - Лицето на директора изглеждаше измъчено, а устните му бяха нацупени от крайно неодобрение.
- Имах нужда от информация и тя беше най-подходящият кандидат. Виж, жената е правнучка на архитекта на „Дарк Гейбълс“. Работила е със Стречи по плановете за преустройство на крилото. Отказа да помогне, докато не ѝ осигуря физически достъп до помещението.
- За бога, човече! Не ти ли хрумна, че просто се е възползвала от теб и искането ти, за да получи достъп до помещението?