- Очевидно човек, който смята технологията в онази стая за толкова ценна, че си заслужава да убива заради нея. - Лоугън сложи задния капак на радиото и го върна на лавицата. - Предполагам, че който и да стои зад това, е бил близо до завършването на изследванията си. Знаел е, че строителните бригади на Стречи само след дни ще открият стаята. Имал е нужда от време, за да завърши работата си. Това е логиката на случилото се. Ако не е бил толкова близо, защо е убил Стречи по този начин? Преценил е, че има нужда от това време, което ще е нужно на „Лукс“ да се съвземе и да възложи преустройството на някого другиго. Дотогава изследването му ще е свършило и ще може да се скрие. Не е предполагал, че... - Тук енигмологът замълча.
- Не е предполагал, че ти ще се появиш - завърши Олафсон вместо него.
- Когато човекът или групата са научили, че съм тук, веднага са разбрали защо. Смятам, че тогава са опразнили стаята от всичко в нея с изключение на недвижимото. - Лоугън прокара пръсти през косата си. - Един или два пъти през първите нощи, докато проучвах стаята, бях сигурен, че наблизо има някой, който слуша и наблюдава. Без съмнение е бил убиецът, който се е опитвал да разбере дали съм намерил мястото.
- Ако си прав - попита Олафсон след миг, - не е ли добре да поставим стаята под наблюдение? Да я охраняваме двайсет и четири часа седем дни седмично?
- Мислил съм за това. Няма да се получи. Както вече казах, човекът или групата хора вече знаят, че сме открили стаята. Те ще намерят начин, друг начин да използват технологията.
Олафсон не каза нищо.
- Онова, което не мога да разбера, е как този човек е научил за старите проучвания. Очевидно не е един от тогавашните учени - сега те всички трябва да са починали. Моето предположение е, че става дума за някой от „Лукс“, който се е ровил из старите папки в Архив 2 и случайно е попаднал на редактираните документи за Проекта „Грях“.
- Това не е възможно - отговори Олафсон със странен глас. - Първо, съмнявам се в Архив 2 да има свързани с това изследване и редактирани файлове. Дори да са били там, никой не е имал достъп до тях. На учените е разрешено да архивират и вадят документи само от архива на своите собствени изследвания. Много внимаваме за това.
По време на разговора по лицето на директора се бяха изписвали различни чувства: в началото гняв, после неверие, след това шок, накрая емоция, която дори Лоугън не можа да разчете. Обаче нещо в нея го разтревожи.
- Грегъри, какво има? - попита той.
Бавно и предпазливо като старец Олафсон се вкопчи в подлакътниците на близкото кресло и след това се отпусна в него.
- Джеръми, има нещо, което се налага да споделя с теб - започна той с официален тон. - Ако го направя, ще наруша тържествена клетва, която спазвам от много години. Обаче смятам, че трябва да знаеш. Трябва да ти разкажа, но не зная откъде да започна.
Лоугън седна срещу директора.
- Не бързай - посъветва го той.
И зачака в сумрачната светлина на всекидневната Олафсон да започне разказа си.
34.
След няколко минути директорът се размърда на мястото си и се изкашля, за да прочисти гърло.
- Преди няколко дни - започна той - ти ме попита дали съм знаел за съществуването на забравената стая или за какво може да е използвана. Казах ти, че не съм знаел. - Олафсон отново се поколеба. - Това не е вярно. Или поне не напълно вярно.
Изведнъж очите му, които дотогава се стрелкаха насам-натам из стаята, се заковаха върху енигмолога.
- Има нещо, което трябва да разбереш. Когато се появи тук в отговор на моята покана, аз бях в шок. Бях напълно съсипан от онова, което се беше случило с Уил Стречи. От онова, което той направи. Някои неща, които ти каза, някои твои въпроси не успях напълно да възприема по това време. Ако ги бях възприел, може би щях да ти забраня да проучваш това помещение. Но сега имах време да размишлявам върху казаното от теб. И имах време да си... спомня.
Докато наблюдаваше Олафсон, Лоугън изведнъж се сети за техния разговор в кабинета му преди да слязат на вечеря, когато му разказа за Проекта „Грях“ и за изчезналите от архива документи. И за своето подозрение, че забравената стая е място, където се провеждани някакви тайнствени изследвания. Тогава на лицето на директора се бе появило изражението на човек, който току-що е осъзнал нещо.
- Продължавай - подкани го Лоугън.
- Истината, Джеръми, е, че си прав. И то много повече, отколкото предполагаш. Тук в края на 20-те и началото на 30-те години са се провеждали секретни изследвания. Не мога да ти кажа каква е била същината им, защото не знам. Единственото, което знам, е, че информацията за резултатите е била достъпна само за малката група учени, които са провеждали изследванията, и за директора на „Лукс“ по това време. Знаех, че изследванията се провеждани на неназовано място в кампуса на „Лукс“. Смятам, че може с голяма степен на достоверност да се предположи, че това място е била тайната стая, която ти и опасявам се, горкият Уил, сте открили.