Выбрать главу

Лоугън, който се чувстваше замаян от този неочакван отказ след изненадващото разкритие, се бореше с противоположни чувства.

-      Грег, твое морално и етично задължение е да ми покажеш съдържанието на това досие.

Олафсон поклати глава едва ли не със съжаление.

-      Съжалявам, но вече наруших клетвата. Извинявай, но не мога да добавя към това и нарушение на хартата на „Лукс“.

-      Тогава ще умрат още хора - тихо каза енигмологът.

35.

Вече беше един вечерта, когато Лоугън се върна в своя офис и апартамент на третия етаж. Той прекара остатъка от сутринта в неспокойно обикаляне из кампуса под оловносивото небе в съпровод с яростното блъскане на Атлантика по скалистия бряг, опитвайки се да пребори вътрешното си усещане за безсилие. Беше обмислил десетина и после отхвърлил още толкова начина да придума, подмами или заплаши Олафсон да отвори частния си сейф. Най-накрая бе зарязал това и бе решил да се заеме отново с работата, най-малкото за момента. Обедът вече беше в разгара си, но последното нещо, което изпитваше в момента, бе глад.

Огледа кабинета си, насочи се към телефона и набра номера на Ким.

-      Миколос - обади се тя.

-      Ким, Джеръми се обажда.

След кратка пауза тя отговори:

- Да?

-      Исках да се извиня за снощното избухване. Ти не беше виновна и не заслужаваше да го отнесеш.

-      Приемам извинението, ако ми обясниш каква беше причината.

Лоугън се отпусна на стола зад бюрото.

-      Напоследък не се чувствам много на себе си.

- Да, и меко казано, не изглеждаш добре. Предполагам обаче, че зад това се крие нещо повече.

-      Права си. - Той се поколеба. - Ким, тези устройства, които намерихме снощи в тайната стая, мисля, че едно от тях е било причина за смъртта на Стречи.

Той чу как тя си поема дълбоко дъх.

-      Сигурен ли си?

-      Почти.

-      Как?

-      Имаш предвид как? Нямам представа, но едно знам със сигурност: откриването на стаята от Стречи е довело до смъртта му, макар и непряко.

-      Господи! - Настъпи мълчание и на енигмолога се стори, че чува как зъбните колела в главата на Миколос щракат. - Виж... не ми се ще да питам, но защо тогава ние сме още живи? Защо не ни побъркаха, за да се самоубием и ние? Имам предвид, че също се ровим из това помещение.

Лоугън се беше страхувал, че тя ще зададе точно този въпрос, защото и той се питаше същото. Реши да ѝ даде по-лесен и нетревожен отговор.

-      Според мен убиецът не е вярвал, че ще открием тайната стая, или поне не толкова бързо. Обаче сега, когато го направихме и когато Олафсон знае какво се случва - да, знае - убиецът се е покрил. Но ще те разбера напълно, ако се оттеглиш от проучването...

-      Не, в никакъв случай. Но за разнообразие трябва да ми позволиш да правя нещо.

-      Съгласен. И това е втората причина да ти се обадя. Искам да се заемеш с изучаването на едно от устройствата, които намерихме снощи. Разглоби го, сложи го под осцилоскопа, подложи го на обратно инженерство. Опитай се да откриеш как работи, каква е връзката му с Машината. Наясно съм, че това е трудна задача, защото някой е скрил всички упътвания. Но ти знаеш много повече по въпроса от мен. Още нещо - Ким, трябва да си много, много внимателна. Документирай всичко с видеокамерата. Не бързай. Отнасяй се към това нещо, все едно е истинска бомба.

-      Не се тревожи, ще внимавам. Вече имам няколко идеи за устройствата.

-      Например?

-      Нали си спомняш онези тежки костюми, които висят на стената в дъното на помещението? Онези, които приличат на рицарски брони?

- Е?

-      Ами мисля, че наистина са брони. Мисля, че хората, работили с Машината, са си ги слагали, преди да я пуснат.

Това вече изглеждаше съвсем очевидно.

-      Как стигна до това заключение?

-      Оглеждал ли си ги отблизо? Забеляза ли мрежата, вградена в стъклото на забралото?

-      Да, защо?

-      Накара ме да се замисля за микровълни.

-      За какво?

-      Не си ли гледал как се топли нещо в микровълновата печка и не си ли си питал защо не готви и теб заедно с храната вътре?

-      Не съм се замислял, но сигурно има някакъв вид бариера.

-      Правилно. Причината да не бъдем наранени от енергията в микровълновата печка, по-точно една от причините, е мрежичката в стъклото на вратата на печката. Всъщност това е Фарадеева клетка.

-      Клетка?

-      Да, Фарадеева клетка. Пространство, затворено от проводима мрежа, която се грижи волтажът от едната и другата страна да бъде постоянен. Също така блокира известно електромагнитно излъчване като радиовълните. Както и да е. Мисля, че тези костюми действат като обратна Фарадеева клетка и държат излъчването - сигурна съм, че става дума за някакво излъчване - навън, а не вътре.