Беше девет без четвърт вечерта - любимият ѝ час, прозорците бяха отворени за прохладния нощен бриз, а сънливата квартална улица утихна, като се изключи жуженето на насекомите. До десния ѝ лакът стоеше чаша студен чай с щипка мента, а уредбата въртеше диск на Чарлз Мингъс.
Очакваше с нетърпение срещата с Джеръми Лоугън и вечерята, която със сигурност щеше да бъде прекрасна. Очакваше с нетърпение, както признаваше пред себе си с лека тръпка, и онова, което би могло да се случи след това. На място като Нюпорт не беше лесно да се срещаш с някого. В курортен град като този човек винаги се чувства изложен на наблюдение. Не би си позволила връзки с клиенти, а тъй като цял живот беше живяла тук, познаваше всички ергени на разположение прекалено добре като бивши съученици и настоящи съседи, за да може да ги възприеме като романтични обекти. Оставаха туристите или интернет милионерите, които идваха да се изфукат с яхтите си, преструвайки се, че се отбиват на джаз фестивала... Забрави!
Възможностите бяха твърде ограничени.
... Какъв беше този шум? Май някой чукаше на входната врата. Тя стана, намали звука на уредбата и се отправи към стълбищната площадка, за да се ослуша. Не, нямаше нищо. Погледна часовника си: Джеръми щеше да дойде след двайсет минути.
Виж се: нервна си като гимназистка преди абитуриентския си бал, помисли си тя. Имаше навика да пуска музиката толкова силно, че като нищо можеше да не чуе телефона или звънеца. Не беше добре за човек, който разчита на клиенти и препоръки, за да си изкарва хляба. Върна се пред огледалото на тоалетката и усили отново уредбата, но не толкова, колкото преди малко.
Когато седна, си каза, че трябва да вземе визитката, която беше обещала да покаже на Джеръми. След като я бе намерила, се бе погрижила да я прибере така, че да не я изгуби отново в къщата, пълна с купища книги, пакети паус и архитектурни чертежи, която имаше навика да засмуква разни неща и да ги скрива.
Когато започна да си слага червилото, мислите ѝ отново се върнаха на Лоугън. Странно как първите ѝ впечатления от него бяха толкова замъглени от подозрения и тревога. А после, когато научи кой е той, отиде в „Блу Лобстър“ решена да се видят, но да не си пада по него. По-късно осъзна, че това вероятно е било реакция срещу неговата известност: нейното новоанглийско пуританство не би ѝ позволило да се среща с човек, появил се на корицата на списание „Пийпъл“ заради професия, създадена като по поръчка за подобна популярност. Обаче въпреки това я беше спечелил. Не защото се бе опитал да го направи и може би това беше една от причините. Държа се естествено, без да позира, приятелски и скромно, дори беше сдържан, когато ставаше дума за работата му. Освен това беше забавен, по един малко палячовски начин. Това, че беше привлекателен, само ускори сломяването на естествената ѝ съпротива.
Започна да го взима на сериозно едва след вечерята им в „При Джо“. Но още не можеше да го разбере напълно. Очевидно беше твърде мислещ човек: Пам винаги имаше усещането, че когато говори, той влага много повече мисли в отговорите си, отколкото можеше да се извлече от самите думи. Онова, което се виждаше на повърхността, беше върхът на един много интригуващ айсберг. Но имаше и друго: как те гледаше, докато говориш, сякаш разбира чувствата ти по-добре от самия теб. В резултат онази вечер не се почувства нито веднъж осъдена, а само и единствено разбрана.
Какво беше това? Трополене? Стана отново и спря уредбата. Шумът беше дошъл отдолу. Обаче на фона на музиката не можеше да бъде сигурна. А може би се чуваше от улицата.
Стоеше в съблекалнята и се ослушваше. Погледна часовника си - до девет оставаше съвсем малко. През последните няколко месеца имаше епидемия от обири, но те винаги се бяха случвали в ранните утринни часове.
Докато се колебаеше под меката жълта светлина, се чу друг шум: скърцането на дъска от дюшемето в някое от помещенията на долния етаж.
Памела набързо се огледа преценяващо в огледалото: Джеръми нямаше вид на тип, който би си отворил и влязъл просто така, но за всеки случай искаше да е сигурна, че изглежда добре.
Тя излезе на площадката и се спусна по стълбището, спирайки по средата: