- Разбира се, нашите изследвания бяха много по-ранни от този феномен. Мартин откри, че определени високочестотни звуци имат съвсем определено въздействие върху човешките същества.
- Предполагам, че под Мартин имате предвид физика Мартин Уоткинс?
Сорел кимна.
- Каква беше честота на ултразвука?
- Вече не си спомням точно, но нито един от тези звуци не съществува в природата. Мисля, че някъде в областта на едно цяло и пет мегахерца или едно цяло и шест. Беше твърде определена честота и равнището на звуковия натиск трябваше да бъде точно, за да се случи феноменът.
- Какъв беше той?
- Необичайни сензорни прояви. Странно, непредсказуемо поведение. Дори в крайни случаи онова, което един психолог би назовал като разцепване на личността.
- Това ми звучи като някаква форма на шизофрения - подхвърли Лоугън.
- Точно така. Разбира се, шизофренията беше относително нов термин през трийсетте години. Мнозина още я споменават като преждевременна деменция. - Сорел се изсмя невесело. - Днес не разбират шизофренията по-добре, отколкото ние по времето, когато Рузвелт беше президент. Етиологията ѝ остава неизвестна.
- Да, но поне може да се лекува. С лекарства като торазин, клозарил.
- Така е. Торазин беше първото. - За миг Сорел, изглежда, потъна в спомените си. - Основната идея в изследванията беше, че ако определени ултразвукови честоти могат да индуцират подобни реакции, ако звуковите вълни влияят на мозъка по определен начин, логично е да се предположи съществуването на други звукови вълни. Например съзвучни или производни, които ще имат противоположното въздействие.
На Лоугън му се стори, че голям къс от пъзела се плъзна на мястото си.
- Разбира се - каза той, - ако звукът може да се използва, за да предизвика шизофренно поведение в нормален мозък... защо да не може да се използва, за да бъде потиснато такова поведение в шизофренен мозък?
- Та това, млади човече, е накратко началото на онова, което беше наименувано проект „С“. По очевидни причини изследванията бяха държани в тайна. Последното, което трябваше на хората в „Лукс“, бе да се разчуе, че са изнамерили начин да възпроизвеждат шизофренното поведение. Въпреки това духовете бяха приповдигнати. Мартин и неговият партньор Едуин Рамзи смятаха, че могат да намерят начин да излекуват или поне да лекуват с голяма ефикасност болест, която смайва от векове човечеството. Вс ичко, което трябваше да направят, бе да преобърнат първоначалната работа на Мартин.
Докато говореше, очите на възрастния човек бяха започнали да греят по-ярко и самият той се беше оживил. Сега обаче сякаш се сплеска обратно в инвалидната количка.
- Опитаха всичко. Различни честоти и амплитуди. Звукови маски. Интерференция. Дори откриха революционен метод за антифазиране - прекратяване на шума. Накрая постигнаха известен напредък в смекчаване на шизофреничното поведение у засегнатите, но така и не успяха да премахнат отрицателното въздействие върху останалите. - Очите на стареца се затвориха и той кимна с глава. След миг се ококори.
- Останалите ли казах? Исках да кажа нас. Повикаха ме като последна надежда.
- Какво се надяваха, че можете да направите? - попита Лоугън.
- Да намеря някакво медицинско решение. Биологическо решение на проблема.
- Как точно работеха звуковите вълни?
- Точно? Не мога да кажа, както не мога да кажа какво предизвиква шизофренията. Това е основният проблем. Вярвай ми, прекарах повече от достатъчно време в мисли по въпроса. Проучвам възможностите - разбира се, за мое собствено удоволствие. Той кимна към списанията на масата за сервиране.
- Единственото, което мога да кажа, е, че високочестотните звукови вълни стимулираха - както днес биха го нарекли, серотонинови рецептори в челния дял на мозъчната кора. Може би са действали и върху дорзалното рафе ядро. - Старецът въздъхна. - По ирония на съдбата, колкото повече Мартин усъвършенстваше своята машина - електромагнитните излъчватели, усилватели и компресори, както и предавателите, толкова въздействието ставаше по-крайно. Халюцинациите ставаха все по-странни, поведението - по-непостоянно. Синестезията се превърна в постоянен страничен ефект. Фактически към края на работата проектът стана известен като Проект „Синестезия“. Надяваха се, че ако не друго, поне ще можем да научим повече за механизмите на състояния като синестезия и шизофрения. Обаче... - Сорел потъна в ново мълчание.