- Какво прави там?
- Посети хоспис за възрастни хора. Там е последният от тримата, който е още на този свят.
Човекът от втория етаж не отговори.
- Мислим, че знае всичко - каза мъжът на име Ейбрамс.
- Възрастният учен вероятно вече се е вдетинил. Сигурно Лоугън е чул доста несвързани неща.
- Нашата информация е, че с паметта на стареца всичко е наред.
- Дори да е така, всичко, което Лоугън ще научи, са отминали работи. Той не знае за мен. Не знае за нас.
- Скоро ще научи. Това е само въпрос на време. Трябва да вземем мерки.
- Каквито взехте срещу архитектката?
- Да. Сега най-важно е времето. Чакахме достатъчно дълго. Не можем да си позволим още забавяния.
- Казах ти, аз ще се оправя с Лоугън.
- Ти получи своята възможност - отговори Ейбрамс. - Вече не зависи от теб.
- Не това е начинът. Хората ще започнат да подозират...
- При този ураган, който се стоварва върху Нюпорт? Шегуваш се. Моментът е перфектен. Лоугън сега е на път да се прибере. Има ли хора, които напускат замъка?
- Евакуацията е доброволна, но мнозина вече заминаха.
- Много добре. След като ураганът отмине, ще намерят очуканото тяло на Лоугън изхвърлено на брега. Ще се натъжат, но няма да заподозрат нищо.
- Опасно е да бъде убит.
- По-опасно е да го оставим да живее. А и не е единственият, който знае твърде много. Направо ще се изненадаш колко много съпътстващи жертви ще вземе този ураган. - Настъпи кратка пауза.
- Няма какво друго да правиш, освен да изчакаш. Ние ще се погрижим за това веднъж завинаги.
43.
Два часа по-късно, около осем и половина вечерта, Ким Миколос седеше кръстосала крака на леглото си и тракаше прилежно по клавиатурата на лаптопа. Внезапен трясък я накара да вдигне очи.
Погледна към банята, която споделяше с Лесли Джексън. Помещението не беше заето, а стаята на Лесли от другата страна на банята също беше тъмна и празна. Тя беше заминала днес следобед, за да изчака отминаването на урагана при роднини навътре в сушата. Ким нямаше роднини, които да живеят наблизо, и беше отказала предложението на приятел да отседнат при родителите му в Хартфорд. Въпреки урагана каменният замък изглеждаше не по-опасно място от всяко друго. А освен това беше напипала нещо интересно.
Още един трясък. Сега осъзна, че дървеният капак на прозореца се блъска в близката каса толкова силно, че кутиите с пеперуди, които лежаха на нощното шкафче, подскачаха. По-рано следобеда бяха идвали хората от поддръжката, за да се уверят, че всички прозорци са здраво затворени срещу силния вятър. Заради бурята сигурно един от капаците се беше откачил.
Телефонът на възглавницата ѝ започна да вибрира. Тя го вдигна.
- Да?
- Ким, Джеръми се обажда.
- Къде си?
- На една бензиностанция малко на север от университета „Роджър Уилямс“.
- Очаквах те преди повече от час.
- И аз смятах така, но мостът „Саконет“ беше затворен, така че трябваше да мина по дългия път през Уорън и Бристъл. А при това време движението по сто и трето и триста и шесто шосе направо пълзи. Предполагам, че няма да се евакуираш?
- Не. Ще остана тук по време на бурята
- В такъв случай може да направиш нещо за мен.
- Какво?
- Нали си спомняш онези две малки устройства, които намерихме в Машината?
- Да си ги спомням? Робувам на едно от тях вече цяла вечност, както ми се струва.
- Искам да ги скриеш някъде. На сигурно място. Моля те, извади и онова от радиото на Стречи и също го скрий.
- Ама аз съм точно по средата на... - Тя се поколеба. - Разбрах.
- Моля те и да претърсиш стаята ми за друго устройство като тези. Вероятно е скрито някъде при общата ни стена с Уилкокс. Може би зад гардероба или някоя от библиотеките. Ако го намериш, скрий го заедно с другите. Бих свършил това и сам, но не зная кога ще се върна, а не ми се иска да оставям това па случайността.
- За какво е всичко това?
- Нали ти казах защо отивам във Фол Ривър и кого се надявам да видя. Е, Сорел разкри доста за Проекта „Грях“. Излиза, че са работили върху начин да лекуват шизофренията чрез високочестотни звукови вълни.
Миколос затаи дъх. Не е за чудене...
- Успели да предизвикат симптоми, подобни на шизофрения, у здрави хора, използвайки определена звукова честота, и се надявали, че друга честота ще има противоположното въздействие върху истинските шизофреници. Но така и не успели. Всъщност модифицираните опити довели до по-страшни ефекти. Затова проектът е замразен.