- Точно така. В продължение на около четири години.
- Квантова механика, нали така?
Бенедикт кимна.
- Не квантова обработка на данните - дисциплината, с която сега се занимавате.
Бенедикт се смръщи, очевидно объркана накъде водят мислите му.
- Това са тясно свързани области.
- Така ли? Не знаех. Във всеки случай разбрах, че докторатът ви е по машинно инженерство. Простете невежеството ми, но и то ли е сродно с тях?
Бенедикт отново кимна.
Лоугън се облегна на стола си.
- Провидънс е вашето родно място, нали?
- Да. Живеехме малко по на изток от Колидж Хил.
- Аха. Това е близо до голямата лаборатория... Името ми се изплъзва.
- „Айрънхенд“.
- „Айрънхенд“. Точно така. Доколкото си спомням, те се ползват с твърде лошо име, защото работят в сенчестите области на науката и понякога извършват изследвания в областта на въоръженията за онзи, който предложи най-много.
- Доктор Лоугън, защо задавате всички тези въпроси? Не мислите ли, че е по-важно да...
- Защо ми внушавате да отида в „Поутъкет Хилтьн“ точно сега?
- Защото... - Объркването ѝ се задълбочи. - Там „Лукс“ са запазили блок от стаи, когато категорията на бурята беше повишена. Това е най-безопасното място, където може да отидете.
- Обаче по телефона ми казахте, че този блок от стаи се е напълнил още преди часове?
- Така ли? - Жената отново се поколеба. - Като се има предвид вашата връзка с „Лукс“, управата сигурно ще измисли някакъв...
Лоугън отново я прекъсна.
- Доктор Бенедикт, ще ви задам, както може да ви се стори, странен въпрос. Надявам се, че нямате нищо против. Моминското ви име Уоткинс ли е?
Лора Бенедикт застина.
- Моля?
- Случайно моминското ви име да е Уоткинс?
Поредната странна смесица от чувства: шок, неразбиране, може би малко раздразнение, се разля по лицето ѝ.
- Не, не е. Защо питате?
Лоугън разпери ръце.
- Обикновено предчувствие.
- Е, предчувствието ви е погрешно. - В този момент Бенедикт се изправи бавно. - Моминското ми име е Рамзи.
46.
Двамата дълго се гледаха в мълчание. Светлината от луминесцентните тръби над главите им затрептя, намаля, след миг отново стана ярка.
- Ясно - кимна Лоугън. - Сорел ми каза, че доктор Рамзи е откривателят на голяма част от технологиите, които са направили възможен Проекта „Грях“.
Лора Бенедикт нищо не каза. Тревогата не я беше напуснала, но сега беше вирнала брадичка отбранително.
- Защо ме подмамихте тук долу с тези черни слухове за Карбън и настоявате да напусна „Лукс“ за моята собствена безопасност?
- Защото е вярно... трябва незабавно да напуснете „Лукс“. Ако не го направите, ще ви убият, а аз не искам това.
- Точно както не сте искали доктор Стречи да умре.
Очите на Бенедикт се напълниха със сълзи, докато се извръщаше.
- Значи наистина сте го обичали. Съжалявам. Когато ми казахте, че не сте на себе си от скръб, не се преструвахте.
Тя поклати глава, без да го поглежда.
- Кой точно ще ме убие?
Трябваше й известно време, преди да успее да отговори.
- Мисля, че знаете.
- „Айрънхенд“ - отговори Лоугън. Това беше по-скоро заключение, отколкото въпрос.
Бенедикт запази мълчание.
- Как научихте за Проекта „Грях“? - попита внимателно Лоугън.
Тя отново не отговори. Но след малко въздъхна и се обърна към него.
- От моя дядо.
- От доктор Рамзи? - изненада се той.
- Месец преди да умре. Преди почти четири години. Родителите ми вече бяха починали. Беше пазил тайната през целия си живот. Тя обаче го беше разяждала така, както ракът, който го уби. - Гласът на Бенедикт стана по-висок и уверен. - Това беше неговото изследване. Затова бе решил, че единствената му наследница трябва да знае истината. Откритието на доктор Мартин е било случайност. Моят дядо е бил основната движеща сила зад проекта. Той не е казал на никого. Обаче остави след себе си определени... лични документи.
Лоугън ѝ кимна да продължи.
- Документите не бяха подробни, но описваха проекта, разкриваха неговия потенциал и отказа на дядо ми да повярва, че „Лукс“ го прекратява толкова рязко. Също така научих къде се намира лабораторията, където са работили. Беше невероятна и влудяваща история. Но всичко това беше минало. Нямаше нищо общо с мен, аз си имах собствен живот. Тогава умря съпругът ми.