Тя въздъхна отново - дълбока въздишка, от която цялата се разтърси. Лоугън небрежно бръкна в мешката, защото ръката му не можеше да бъде видяна, и тихо включи цифровия диктофон.
- Аз самата съм учен, така че не беше грудно да си осигуря място в „Лукс“. Никой не направи връзката между мен и моя дядо, но дори и да я бяха направили, това нямаше да означава нищо. Потопих се в новото ми изследване на квантовата обработка на данни. И чаках удобен момент. Доста време не можех да реша дали въобще да проучвам Проекта „Грях“. В края на краищата, моята работа беше твърде завладяваща сама по себе си. Колкото по-дълго работех в „Лукс“ обаче, толкова по-често чувах дядо си да ме вика от гроба. Да ме моли да възстановя справедливостта. Вече нямаше хора в Западното крило. То беше затворено. Тогава аз... намерих лабораторията.
- И открихте цялата документация, дневниците на експериментите, проучванията, лабораторните бележки.
- Да. Всичко беше твърде подробно.
- Предполагам, че това ви е улеснило да започнете отново работата, която е била замразена?
Бенедикт го гледа известно време, преди да отговори.
- Уравненията бяха сложни. Определени части oт машината бяха твърде остарели, за да бъдат използвани, и трябваше да бъдат заменени с модерно оборудване. Не може да се каже, че беше евтино.
- С други думи, имахте нужда от поддръжник. И тук се появява „Айрънхенд“.
- Откъде изобщо знаете за тях?
- Свързали са се с покойната Памела Флуд, наследничка на първия архитект на „Лукс“. Тя помнеше името като „Айрънфист“. Познавам доста добре района на Провидънс, откъдето сте. Затова не беше особено трудно да събера две и две. - Той направи пауза. - За какво им бяха чертежите?
- Искаха да разберат дали няма друг вход за тайната стая. Не искаха работата ми да бъде прекъсната от неочаквано проникване. - Тя направи кратка пауза. - В началото тяхната роля беше незначителна. Те финансират много проекти, надявайки се да уцелят десетката веднъж от всеки двайсет опита. Моите отношения е тях не бяха по-различни. Много добре разбираха нуждата да се пази тайна.
- Но с времето ролята им нарасна.
- Да - потвърди Бенедикт отново. - Когато започнаха да осъзнават истинските възможности на моята работа.
Моята работа. Тя започна да диша по-учестено, езикът на тялото ѝ стана по-тревожен. Лоугън не беше сигурен още колко дълго ще сътрудничи.
- Но вие сте имали други проблеми - вметна той.
- Имам предвид да възобновите тези проучвания.
- Това не е толкова необичайно. Всъщност е напълно нормално.
- Позволете да направя предположение. Някои от учените, живеещи или работещи близо до Западно- то крило, са започнали да съобщават странни неща. Други са видени да се държат необичайно.
Бенедикт вдигна рамене.
- Беше въпрос просто на настройка на разсейките на лъча.
- Да. Разбрах, че устройството има два режима на работа, генератор на електромагнитно поле и излъчван сигнал в тясно ограничени рамки. Тези хора трябва да са били засегнати от първоначалните ви експерименти в режим ПОЛЕ.
Бенедикт, която беше извърнала глава, го погледна остро.
- Както казах, беше въпрос на проста настройка.
- Но сте се изправили пред по-сериозен проблем. В „Лукс“ са решили да преустроят Западното крило.
Тя го погледна и смръщи лице.
Изведнъж Лоугън проумя нещо.
- Казахте ми, че Карбън настоявал да се възложи на Стречи отговорността за преустройството. Това е истина, нали? Онова, което пропуснахте, е, че вие сте го убедили да предложи Стречи. Как го казахте? Роджър бил като „котенце“ в ръцете ви? Не се връзва с това, че сте се страхували от него. Иначе щях да го забележа. Вие сте предполагали, че Стречи няма да се разбърза, че преустройството ще отнеме много повече време, отколкото е отнело в действителност. Че забравената лаборатория - сега вече вашата лаборатория, ще си остане скрита. Той обаче е работел по-бързо, отколкото сте се надявали.
- Бях в последния етап да направя технологията преносима - каза Бенедикт и отново се извърна. - Да направя централния усилвател ненужен, да пренеса уредите от „Лукс“ в обезопасените лаборатории на „Айрънхенд“.
- Значи сте имали нужда от още няколко дни... време, което смъртта на Стречи трябваше да ви осигури.
- Не беше предвидено да умре! - завъртя се рязко тя. От очите ѝ бликнаха сълзи.
- Двойна ирония, защото аз бях повикан от „Лукс“ да разследвам смъртта му и през това време намерих стаята, като по този начин ви попречих да завършите работата.