Запита се защо не предприема нищо.
Хайде, Беатрис, направи го!
После той погледна надясно и веднага разбра защо момичето се въздържа.
До вратата стоеше друг мъж, който беше насочил пистолет в главата й.
Тя приключи с мазането, постави хлебчето в чинията пред Лампърт, после върна ножа на мястото му и се отдръпна назад.
Пазачът до вратата се отпусна и пъхна оръжието си в кобура.
Мечо отново потъна във водата.
Очевидно Питър Джей Лампърт не беше от хората, които обичат да рискуват.
Оттласна се от яхтата и се остави на течението. Изчака да се отдалечи на достатъчно разстояние и едва тогава заплува към брега с мощни загребвания на огромните си лапи.
А с всяко загребване си представяше как забива нож в гърдите на Лампърт.
65
Пулър шофираше бързо, а Карсън го наблюдаваше от съседната седалка.
— Къде отиваме сега? — попита тя.
— При адвоката ми — отговори лаконично Пулър.
Не след дълго стигнаха улицата, на която се намираше кантората на Грифин Мейсън, и Пулър паркира тахото на стотина метра след нея. После извади от торбата си комплект очила за нощно виждане, надяна ги и се извърна към офиса.
Карсън проследи погледа му.
— Имаш адвокат? — подхвърли тя.
— Всъщност бил е адвокат на леля ми. Занимавал се е с имуществото й.
— Добре ли се е грижил за него?
— Не особено.
Пулър огледа съседните сгради, които се оказаха тъмни. В алеята на Мейсън нямаше кола, прозорците не светеха.
— Какво ще кажеш за едно кратко проникване с взлом? — подхвърли той.
— Ще кажа, че това е престъпление.
— В такъв случай чакай тук. Няма да се бавя.
— Помисли малко, Пулър — хвана го тя за ръката. — Нали не искаш да прецакаш кариерата си в армията?
— Искам да направя това, което дължа на леля си. А то включва як шут в задника на мръсника, който се е опитвал да я прецака. А също така да накажа и някои други хора.
— Ще дойда — въздъхна след кратък размисъл Карсън. — Поне ще те предупредя, ако се появи някой.
— Не мога да искам това от теб — поклати глава Пулър. — Ти ще изложиш на риск много по-важна кариера от моята.
— Значи не бива да те хванат. Ако случайно се получи така, ще кажа, че нищо не знам.
— А пък аз ще го потвърдя.
— Не се и съмнявам.
Няколко секунди по-късно вече крачеха по улицата. Когато стигнаха пред къщата на Мейсън, Пулър се огледа и хлътна в задния двор. Даде знак на Карсън да остане на пост пред оградата.
— Не мисля да се бавя кой знае колко — добави той.
— Не се увличай — предупреди го тя.
Мейсън разполагаше с алармена система, но един поглед беше достатъчен за Пулър да установи, че не е включена. На панела светеше зелена лампичка.
Защо някои хора си монтират аларми, които не включват? — учуди се той.
Ключалката беше съвсем обикновена и Пулър отвори вратата за секунди, използвайки специалните инструменти от сака си.
Влезе и включи фенерчето си. Тръгна към вътрешността на къщата, където се намираше кабинетът на адвоката.
Трийсет минути по-късно държеше в ръце това, за което бе дошъл.
Оказа се, че Мейсън поддържа изключително подреден архив. Дори прекалено подреден.
Пулър прегледа листовете, които носеше у себе си. Те съдържаха пълен списък на притежаваните от леля му вещи. Реши да го сравни с това, което беше отбелязано в документацията на Мейсън.
Съвпадението беше пълно, до последната вещ.
После потърси и откри идентичен списък с описание на вещите, притежавани от Сладкиша.
Един поглед му беше достатъчен да открие това, което очакваше.
Сгъна двата списъка и ги прибра в джоба си. После затвори чекмеджето с документите и се огледа.
В съзнанието му изплуваха думите на Шийла Дауди, адвокатката в съседство.
Другата кола на Мейсън била астън мартин. Притежавал голяма къща, ходел на скъпи почивки.
Нещата бяха ясни. Всичко идваше на мястото си, при това с неочаквана лекота.
В следващата секунда телефонът му започна да вибрира.
Кола на шест часа, пишеше в есемеса.