— Мъжът, на когото не му пука, че се чукаш с други?
— Има много такива мъже, Мечо.
— Аз не съм от тях.
— Не бих могла да си те представя такъв. — Тя се наведе и нахлузи сандалите си. — Дори по това време пясъкът все още е горещ. И тъй, къде си отседнал?
— Защо искаш да знаеш?
— Обичам да знам много неща.
Той се обърна и започна да се отдалечава.
— Мога да те открия — подвикна след него тя. — Сама, без чужда помощ.
Той спря и я изчака да приближи.
— Какво искаш?
— Може би това, което искаш и ти.
— Откъде знаеш какво искам аз?
— Може би не си толкова прикрит, колкото си мислиш.
Мечо заби поглед в лицето й.
— Проблемът е, че ми се струва малко вероятно и двамата да получим това, което искаме — добави тя. — Може да е по силите само на един от нас.
— Само на един от нас, значи — замислено повтори той. После се обърна и продължи да крачи. Този път тя не го последва и той не се обърна повече.
В крайна сметка май ще се наложи да я убия.
Това беше единствената мисъл, която се мярна в главата на Мечо.
68
— Джейн! — възкликна Грифин Мейсън. — Какво търсиш тук, по дяволите?
Изправен на прага на вилата си край залива Чоктахачи, адвокатът я гледаше втренчено. Беше по халат, с разрошена коса.
— Ние всъщност сме трима — подхвърли Пулър и застана вдясно от Райън, докато Карсън зае място от другата й страна.
Мейсън видимо пребледня.
— Да влезем вътре — рече Пулър. — Налага се да обсъдим някои неща.
— В момента не е удобно — промърмори адвокатът и нервно се озърна.
Още преди да се обърне с лице към неканените гости, тялото му отлетя назад, а халатът се разтвори и се видя, че под него е чисто гол.
— Не съм казал, че те моля да влезем — изръмжа Пулър и се надвеси над Мейсън, който се беше озовал на пода. — Къде са?
— Кой? — изскимтя Мейсън.
Пулър го сграбчи за раменете и го изправи на крака.
— Децата! — излая той. — Къде са?
— Какви деца?
— Диего и Матео.
Пулър усети острия поглед на Карсън и се обърна.
— Хрумна ми по пътя насам — поясни той. — Тоя мръсник може да си позволи хилядарка, за да си купи дете.
От съседната стая долетя някакъв шум. Пулър се стрелна натам и блъсна вратата.
— Не можеш да нахлуваш така, по дяволите! — изкрещя след него Мейсън.
— Мога, и още как! — задъхано изръмжа Пулър, после млъкна и се закова на прага.
Останалите се приближиха и надникнаха в стаята.
Беше спалня.
На леглото имаше някой.
Не беше нито Диего, нито Матео.
Беше Исабел. Гола.
Тя посегна да дръпне чаршафа.
— Исабел? — объркано смотолеви Пулър.
Момичето го стрелна с гневен поглед, после се обърна към Мейсън.
— Какво, по дяволите, става, Гриф?
Мейсън хвана Пулър за ръката и се опита да го изведе навън, но в крайна сметка изгуби равновесие и падна. В следващата секунда отново беше на крака.
— Ще ти скъсам задника в съда!
— Тя какво търси тук? — изгледа го Пулър.
— Това не ти влиза в работата, по дяволите! — изкрещя разгневен адвокатът, а лицето му се наля с кръв.
— Влиза ми, и още как — отвърна Пулър и се обърна към Исабел. — Доброволно ли дойде тук?
— Разбира се.
— Хайде, махай се! — изкрещя Мейсън. — И си потърси добър адвокат, защото ще ти взема цялата военна пенсия и всичко останало, което притежаваш! Включително къщата на леля ти!
— А какво ще кажеш за снимките в портфейла си? — изгледа го Пулър. — Чернокожо дете и азиатче?
— Откъде знаеш за тях?
— Кои са те?
— Това са мои деца! — изригна Мейсън.
— Какво?!
— Осиновихме ги преди години с бившата ми жена! И двамата вече са големи. Но аз продължавам да нося снимките им като деца. Впрочем и това не ти влиза в работата!
— На колко години си, Исабел? — обади се Карсън.
— На шестнайсет — машинално отвърна момичето.
— Кажи ми истината, Исабел. Това не е нещо, което можеш да скриеш. По-добре си признай доброволно.
Исабел се поколеба за миг, после се предаде.
— Добре де, почти на шестнайсет. Ще ги навърша след година и половина.