Зад Лампърт се появиха и други мъже. Един от тях беше Джеймс Уинтроп. Всички бяха облечени елегантно — с блейзъри, бели ризи и ушити по поръчка панталони. Обувките им струваха най-малко хиляда долара. Спокойно можеха да минат за инвестиционни банкери, които отиват на делова среща.
Уинтроп държеше в ръце таблет, в който правеше някакви отметки — очевидно свързани с решението на Лампърт за всеки отделен продукт. Самият Лампърт крачеше напред-назад, избираше някои от хората в клетките и даваше кратки нареждания. Уинтроп прилежно ги записваше на таблета. Сякаш инспектираха добитък в кланицата или слизащи от поточната линия автомобили. Атмосферата беше спокойна и делова, въпреки че ставаше въпрос за жива стока.
Стока, която гледаше уплашено и дишаше учестено.
След тях вървяха още двама мъже, натоварени с пакети. Лампърт се обърна, щракна с пръсти и те забързаха към него.
Той огледа пакетите, разпечата един от тях и измъкна четири сини тениски, които бяха раздадени на четирима от избраниците му, настанени в три различни килии. Пазачите влязоха в ролята си, принуждавайки посочените хора да ги облекат.
После дойде ред на червените тениски, които бяха раздадени на всички по-едри мъже с добра мускулатура.
Накрая бяха раздадени и зелени, които отидоха при по-младите и по-привлекателни жени. Част от зелените тениски бяха заделени за младежи с ангелски физиономии и миловидни непълнолетни момчета.
Остана само един пакет. Лампърт го отвори, измъкна две жълти тениски и се надвеси над таблета на Уинтроп да види списъка.
Очите му пробягаха по клетките и се спряха на тази, в която беше затворен Диего.
Огледа двете момчета и на лицето му изплува доволна усмивка. После подхвърли нещо на Уинтроп, което момчето не разбра изцяло. Нещо от сорта „новата гама продукти“. Последваха няколко неразбираеми фрази, а след тях: „ще изглеждат като семейство… притъпява бдителността… добра пазарна цена…“.
Жълтите тениски преминаха в ръцете на един от хората му, който влезе в клетката и накара момчетата да ги облекат.
Няколко минути по-късно в склада се появи още една група мъже, които изглеждаха далеч по-заплашително. Те тръгнаха покрай клетките, обяснявайки на затворниците какво ще им се случи, ако след края на пътуването проронят дори една дума за родните си места.
— Ще избием всичките ви близки, всичките хора, които обичате! Част от тях също са в клетки като тези тук, но ние знаем къде живеят останалите. Една дума на някой непознат, и ще ви донесем главите им! Така ще осъзнаете какво сте направили.
После се наведоха над Диего и Матео и попитаха дали искат да прегърнат отрязаната глава на своята abuela.
Матео се разрева, но един от мъжете го накара да млъкне със силен плесник през устата.
Диего изскочи пред детето.
— Ти ли искаш главата на abuela? — ухили се мъжът.
Диего мълчаливо поклати глава и той се отдалечи.
Подобни диалози се проведоха и с всички останали.
Мъжете показаха, че разполагат с вътрешна информация за всеки един от тях. Бяха толкова убедителни, че дори и най-коравите пленници им повярваха. Никой нямаше да проговори. Никой нямаше дори да си помисли да каже истината.
Лампърт изчака приключването на сеанса и отново се приближи към клетката на Диего. Бръкна в джоба си и извади нещо като талисман на верижка, който му подаде през решетките.
— Вземи го! — заповяда той.
Диего не помръдна.
— Веднага!
Момчето успя да зърне с крайчеца на окото си как един от мъжете направи крачка напред, мушна ръката си с пистолета между решетките и опря дулото в главата на Матео.
Диего протегна ръка, пое верижката и погледна медальона, закачен за нея.
— Това е свети Кристофър — поясни Лампърт. — Знаеш кой е той, нали?
Диего го погледна и бавно поклати глава.
— Свети Кристофър закриля децата от беда — усмихна се Лампърт. — Сложи го на шията си.
Диего се подчини. Медальонът легна на гърдите му.
— Сега вече няма да ти се случи нищо лошо — продължаваше да се усмихва Лампърт.
Зад него Уинтроп изсумтя подигравателно.
Лампърт се обърна и започна да се отдалечава, следван по петите от ухиления Уинтроп.
Диего остана да гледа след стройните им фигури в елегантни дрехи. Когато се отдалечиха достатъчно, той свали верижката и я запрати на пода. Очите му се заковаха в сребърния пръстен с лъвска глава, който беше получил от баща си.