Няколко секунди по-късно стигна до скутера, който беше скрил зад контейнер за смет. Възседна го и се понесе по пясъка.
Това изненада преследвачите му.
Но така и трябваше да бъде. Намеренията му бяха да ги увлече след себе си към пустия плаж. Далече от града, далече от любопитни очи, независимо дали са на пияни хора или не.
Така измина около три километра. Вече наистина беше далече от любопитните очи. С изключение на онези, които го следяха. Не беше карал достатъчно бързо, за да се освободи от тях. Планът му беше прост: да ги подмами и да приключи с това още сега или да го остави за по-късно.
Май ще е по-добре да не отлагам, помисли си той.
Изчисленията му сочеха, че го преследват шестима.
Със сигурност добре тренирани, въоръжени и предпазливи, но едновременно с това и достатъчно опитни в ръкопашния бой, до който всеки опира на даден етап от битката.
Мечо заряза скутера и продължи пеша към дюните, които тъмнееха в далечината. След известно време стигна до две от тях, разделени от тесен процеп.
Това беше фронтът, който търсеше. Преследвачите можеха да минат между дюните само ако се движеха един зад друг. Толкова беше мястото, с което разполагаха. Мечо беше избрал класическата защитна позиция. Същата, до която бяха прибегнали защитниците на Спарта, за да спасят своите сънародници от далеч по-многобройната персийска армия. Същата, която и до ден-днешен се изучаваше във всички военни училища по света.
Когато противникът има голямо числено превъзходство, трябва да направиш всичко възможно, за да му попречиш да го използва.
Давайки си сметка за вероятността от подобна конфронтация, Мечо беше проучил тази част от морския бряг веднага след пристигането си в Парадайз. А след това беше направил и някои дребни подобрения, за да си осигури тактическо предимство.
Дюните бяха достатъчно масивни, за да спрат муниции от всякакъв калибър. Разбира се, не и ако противникът използваше преносими ракетни установки, чиито снаряди се изстрелват от рамо. Но силно се съмняваше, че случаят ще бъде такъв.
В момента имаше само две грижи.
Тилът.
И възможността в падината между дюните да се появи нещо друго освен хора.
Но следващите му действия щяха да отстранят и двете грижи едновременно.
Преследвачите се разпръснаха в класическа атакуваща формация — със самочувствието на шестима достатъчно опитни бойци, за да се справят със самотен противник.
Процепът между дюните беше точно срещу тях.
Наподобяваше фуния, или по-скоро това, което алпинистите наричан „комин“.
Всички те го бяха виждали и преди.
Един вход и един изход.
Никой от тях нямаше желание да навлезе в него, защото добре знаеха, че в дъното му ще ги чака Мечо.
Същевременно бяха подготвени за такъв сценарий.
Първият се насочи към процепа, залепил гръб за пясъчната стена. В един момент спря, извади от джоба си метална топка с размерите на юмрук, издърпа щифта и я хвърли пред себе си с широк замах.
Това не беше граната, но действието й беше не по-малко ефективно.
Мъжът се обърна с гръб и притисна две ръце към ушите си въпреки предпазните тапи, които беше пъхнал там.
Ослепителен блясък, оглушителен гръм.
Плюс мощна взривна вълна.
Ако между дюните срещу тях имаше човек, той със сигурност щеше да бъде шокиран, превръщайки се в лесна плячка.
Шестимата се втурнаха напред сред истинска пясъчна буря, предизвикана от самите тях. Оръжията им бяха готови да направят на решето безпомощния мъж, който най-вероятно лежеше парализиран от трясъка и ослепителната светкавица.
Така и нямаше да разбере как ще умре.
Пространството между дюните беше по-малко от три на три, образувано от ерозията, вятъра и различната плътност на пясъчните пластове. Мъжете се промъкнаха в него, но дъното на фунията се оказа празно.
Лидерът на групата пръв забеляза обсипаното с възли въже, което изчезваше нагоре. Вдигна глава и установи, че далечният му край е завързан за дебелия клон на самотно дърво, издигащо се на близо десет метра над дюните.
На влизане никой от командосите не беше погледнал нагоре. Очите им бяха насочени към пясъчното дъно на процепа в очакване да видят безпомощното тяло на противника си.
Но в същия този миг онова, което се криеше горе, полетя обратно в процепа.
Мечо омекоти падането, като се стовари върху двама от мъжете с цялата тежест на тялото си. И двамата рухнаха със счупени вратове.