Трети получи светкавичен удар със закривения нож. От корема му бликна кръв, която бързо покри неподвижните фигури на първите двама.
Номер четири получи два куршума в лицето.
Номер пет направи опит да побегне, но огромната лапа на Мечо го докопа. Разнесе се остро припукване и човекът се просна по гръб със счупени прешлени.
Номер шест обаче извади късмет. Защото номер пет, обзет от предсмъртни конвулсии, започна да рита с крака и препъна Мечо.
Номер шест насочи картечния пистолет МР5 в главата му. Предпазителят беше сложен на автоматична стрелба, а това означаваше трийсет куршума за по-малко от две секунди.
Никакъв шанс за оцеляване.
Пистолетът и ножът на Мечо бяха безсилни срещу подобна огнева мощ. Той закова поглед в номер шест.
Онзи му отвърна, без да мигне. После на лицето му изплува победоносна усмивка и пръстът му започна да обира луфта на спусъка.
Мечо имаше една милисекунда живот. Нищо не можеше да направи.
Екна изстрел.
Но не от дулото на автоматичния пистолет.
В челото на номер шест зейна грозна дупка. Неговият МР5 изгуби всички шансове да произведе фаталните изстрели.
Номер шест рухна по очи на пясъка. Част от мозъка му оплиска стените на фунията зад него, тъй като куршумът беше изстрелян някъде иззад гърба на Мечо.
Той вдигна пистолета и ножа и се обърна рязко.
Зад него стоеше Криси Мърдок. Тази вечер не беше като модел на „Шанел“ или „Ермес“. Не беше и по бански.
Цялата беше облечена в черно. Високите й скули бяха намазани с черна боя, а в очите й нямаше дори следа от задоволството, което излъчваха край басейна на Питър Лампърт.
Бяха твърди, тъмни и студени.
Точно като моите, помисли си Мечо.
Пистолетът в ръката й сочеше право в гърдите му.
Гледаха се напрегнато.
Така измина една дълга секунда. После тя пъхна оръжието си в кобура и промърмори:
— Трябва да разчистим труповете. Аз съм с лодка. Хайде, раздвижи се.
Мечо я гледаше, без да помръдне.
Тя повдигна едно от телата и изпъшка.
Мечо продължаваше да стои неподвижен.
— Казах да действаш! — процеди тя, извивайки глава да го погледне.
— Ти ли ме предупреди? — с мъка преглътна той.
— Че кой друг? — отвърна тя.
Той прибра пистолета и ножа и се залови да й помага.
76
Пулър надникна иззад дървото и огледа околността с прибора за нощно виждане. Беше избрал наблюдателния си пункт със същото внимание, с което подбираше позициите си по време на бой. Това означаваше максимална площ за наблюдение при минимално излагане на опасност.
Карсън отпи глътка минерална вода от бутилката, която държеше в ръце. Беше топла и блудкава, пропита с отвратителната миризма на сяра.
Минаваше два след полунощ. Бяха тук вече три часа.
Той седна до нея.
— Забеляза ли нещо? — тихо попита тя.
Той поклати глава, но продължи да оглежда околността.
— Колко още ще чакаме?
— Колкото е нужно, генерале — обърна се да я погледне той. — Тези неща не стават по програма.
— Значи цяла нощ?
— Съмне ли се, тръгваме. Те няма да предприемат нищо през деня, дори и на това изолирано място.
— Какво правят според теб?
Пулър сви рамене и се облегна на дървото, но тялото му остана напрегнато, готово за действие.
— Пренасят дрога. Оръжие. Мексиканските наркокартели измъкнаха бизнеса от ръцете на колумбийците. Но заливът продължава да гъмжи от трафиканти.
— В такъв случай може да стане напечено, а ние не разполагаме с достатъчно огнева мощ.
— В момента провеждаме разузнаване и нищо повече. Без участие в конфликти. Каквото открием, ще го предадем на съответните власти.
— Няма как да избегнем конфликта, ако бъдем засечени.
— Такива са рисковете на бойното поле.
— Най-вече на американска територия. За съжаление, лекторите във Военната академия не споменават нито дума за това.
— А може би трябва.
— Прав си. Ще повдигна въпроса където трябва. Разбира се, ако оцелея след твоите авантюри.
Замълчаха.
— За какво си мислиш? — попита след известно време Карсън.