— Добре планирана операция — обади се най-сетне той. — Отдалечено място, посред нощ. Докарват ги по вода и ги прехвърлят в камиона.
— Е, и?
— Според теб от колко време го вършат?
— Нямам идея.
— Да речем, три-четири пъти седмично? А може би седем дни в седмицата?
— Едва ли. Ние просто извадихме късмет.
— Никой не вади чак толкова голям късмет.
— Накъде биеш?
— Може би леля ми или семейство Стороу са станали свидетели на операцията.
— Може би.
— Леля ми беше съвестна гражданка, Стороу — също. Истинска опора на обществото.
— Допускам, че са били такива — кимна Карсън.
— Мислиш ли, че тези солидни възрастни граждани не са се обърнали към полицията, ако са видели това, което видяхме ние?
Карсън понечи да отговори, после спря.
— Искаш да кажеш, че са съобщили в полицията, но не е последвало нищо?
— По-скоро е последвало. Избили са ги.
— Допускаш, че полицията също е в играта?
— Не виждам как може да се провежда подобна операция, дори и само веднъж седмично, без подкрепата на ченгетата. Достатъчно е патрулът да зърне светлинка в морето, да се натъкне на камиона или просто да се разходи по брега.
— А те са се подсигурили, така ли?
— Току-що видяхме четири гумени лодки, които не могат да пътуват надалече. Това означава, че са ги спуснали от по-голям съд, закотвен някъде наблизо. Преброих осемдесет души, които слязоха от тях и в момента са затворени в онзи камион. Тук става въпрос за сериозно оборудване, финанси и жива сила. Следователно и печалбата е голяма.
— Голяма, колкото от търговията с дрога и оръжие, както спомена преди малко?
— Тук говорим за живи хора, генерале. Никаква дрога, никакво оръжие.
— А може би ги използват за мулета?
— Вероятно — кимна Пулър. — Но присъствието на млади жени говори за проституция, а на здрави и зрели мъже — за робски труд.
— Робски труд? В Америка?
— А защо не?
— Нали сме водили тежка и продължителна Гражданска война, за да се отървем от това зло?
— Ако злото носи достатъчно големи печалби, то се възражда. Като тумор, захранен от свежи потоци кръв.
— По дяволите, Пулър! Наистина ли мислиш, че става въпрос за подобно нещо?
— Каналът си е канал. Може да бъде използван за най-различни цели.
— А полицията?
— Тя също е част от уравнението. Парадайз е богата туристическа дестинация и никой не иска да клати лодката. Вероятно ченгетата вземат пари, за да гледат в обратна посока. А може би целият град се храни от този канал!
— Не мога да повярвам — поклати глава тя.
— То не е за вярване. Но ако аз съм на мястото на тези типове, не бих допуснал някое заблудено ченге да провали цялата мащабна операция.
— Значи става въпрос за хора на високо място. Бълок?
— Може би. Изненадах се колко бързо ми стана приятел.
— Но кой ръководи конкретната операция?
— Бих заложил на богаташа с взривеното бентли.
— Лампърт? Откъде накъде?
— Направих си труда да го проверя. Натрупал е състояние, което впоследствие губи. След това трупа друго, което няма как да проверя. Освен това чука камериерките си. Които може би изобщо не са камериерки, а робини в „плантацията“ му.
— Добре, да речем, че е той. Но защо ще му взривяват колата?
— Може би е ядосал един тип, който носи обувки четирийсет и седми номер.
— Какви обувки, какъв четирийсет и седми номер?
Пулър й разказа за отпечатъците в градинката пред къщата за гости.
— Това е същият човек, който ми спаси задника оная вечер — добави той. — Не мисля, че го направи от любезност, и може би вече съжалява. Но не се съмнявам, че именно той е захапал Лампърт. Работи във фирма за ландшафтна поддръжка. Готов съм да се обзаложа, че обслужва именно имението на Лампърт.
— А защо иска да му навреди?
— Нямам представа. Може би съм се вторачил в погрешна посока. Но мъже с неговите умения се срещат много рядко. Не мога да повярвам, че е дошъл тук да стриже трева.
— Какво правим с цялата тази информация? Да се свържем с Пентагона, с АБН или с Граничния патрул?
— Все още не знаем достатъчно — поклати глава Пулър. — Ако разлаем кучетата, а те си имат достатъчно очи и уши в този град, никога няма да получим доказателствата, които биха ги ликвидирали. Просто ще изчезнат и няма да се върнат повече.