— Когато разберем къде отива този камион, може би ще получим доказателствата, за които говориш — отбеляза Карсън.
Пулър внезапно натисна газта и тахото полетя напред.
— Какво правиш? — извика тя. — Ще ни видят!
— Вече са ни видели.
— Какво?!
— Два автомобила зад нас, които приближават като танкове „Ейбрамс“.
Тя рязко се обърна и действително видя двата чифта фарове, които бързо ги настигаха.
— По дяволите! — изруга тя и измъкна пистолета си.
— Ниска ефективност от това разстояние и тактическа разстановка — поклати глава Пулър. — По-добре вземи пушката ми и се прехвърли отзад. Аз ще сваля стъклото. — Очите му се заковаха в огледалото за обратно виждане. — Петдесет метра. Цели се в предното стъкло и радиатора.
— Разбрано — кимна тя, докато се прехвърляше на задната седалка.
Пулър натисна бутона за сваляне на задното стъкло. Тя извади пушката навън и я опря на багажника, после изведнъж вдигна глава.
— Ами ако тези отзад са от полицията или ФБР?
В същия момент стъклото се пръсна на ситни късчета.
— Не мисля — отвърна Пулър. — Какво чакаш още? Стреляй!
Карсън вкара пет куршума в предното стъкло и радиатора на първия автомобил. Той се люшна встрани, а от предницата му започна да излита пара.
Тя стреля още два пъти. Надупченото предно стъкло отлетя встрани. Водачът се беше привел напред, борейки се да задържи колата на пътя. Напразно. Машината кривна и заора в канавката.
— Едната кола е аут! — докладва задъхано тя.
— Не бързай да се радваш! — изръмжа Пулър.
От облаците пара изскочи вторият автомобил — голям и тежък джип, който бързо ги настигаше.
Тези хора не се шегуваха.
Двамата стрелци, надвесени от прозорците, ги засипаха с куршуми.
Лявата задна гума на тахото гръмна.
— Пулър! — изпищя Карсън.
— Знам — отвърна той, докато се бореше с кормилото, за да задържи колата на асфалта.
Карсън стреля още веднъж, после спря.
— Продължавай! — изкрещя Пулър.
— Пушката засече!
— Мамка му! — изръмжа Пулър и погледна в огледалото. Джипът бързо се приближаваше. Освен спуканата гума бяха получили пробойна в резервоара. Доказателство за това беше стрелката за горивото, която стремително падаше към нулата.
— Губим гориво — изкрещя Карсън. — Цялата кола вони на бензин!
— Улучили са резервоара — поясни Пулър.
Тя се обърна и ужасено потръпна. Джипът беше на метър-два зад тях. Предницата му всеки момент щеше да се забие в тахото. После изведнъж изостана. Тя зърна причината за това и моментното облекчение отстъпи място на ужаса.
— Пулър!
— Какво?
— Имат РПГ!
Човекът до шофьора се беше показал през прозореца с ръчния противотанков гранатомет на рамо. Онзи зад него му помагаше да стабилизира оръжието.
Това беше причината да изостанат. Да избягнат експлозията на кота нула, когато тахото се превърне в огнено кълбо.
Карсън се смъкна на седалката в мига, в който мъжът натисна спусъка. Слава богу, че се държеше здраво, тъй като в същия момент Пулър рязко нави волана наляво.
Тахото се разтресе, но се подчини. Ракетата профуча вдясно от него и се взриви сред близките дървета.
Замаяната Карсън падна между седалките. Тежката машина излезе от пътя и се заби в плиткия склон. Задната врата рязко се отвори. Една силна ръка я прихвана през кръста и я измъкна навън.
В следващия миг Карсън и Пулър бягаха с всички сили, за да спасят живота си.
78
Общият им арсенал възлизаше на два пистолета и една блокирала пушка.
Пулър поведе Карсън към една от близките дюни, която предлагаше несъвършено, но все пак достатъчно прикритие. Тропотът на приближаващи се крака ги накара да се спогледат.
— Положението е напечено — обяви Карсън.
— Били сме и в по-напечено — отвърна Пулър, докато проверяваше пистолетите. — Ще им трябва известно време да ни открият.
— Но ще ни открият, нали?
— Да.
— И ще имат преимущество в огнева мощ и жива сила.
— Със сигурност сме в по-неизгодна позиция.
— Това няма значение. Налага се да помисля как да стигнем върха на хранителната верига.