Оставаше му само да се надява, че Карсън е чула предупреждението му навреме.
Замръзна на място и зачака. Сърцето му блъскаше неистово.
Искаше му се да повика Карсън, но това нямаше да им донесе нищо друго освен нови неприятности. Вече беше дал да се разбере, че са повече от един.
Напрегна поглед, разделяйки местността пред себе си на отделни квадранти. Карсън със сигурност щеше да види повече от него благодарение на прибора.
Реши да копира действията й, каквито и да са те.
В следващия миг я зърна да пълзи по корем. На броени метри от прибоя, който заглушаваше всичко.
Той стори същото. Тя обаче увеличи скоростта, принуждавайки го да прави върховни усилия, за да не изостане. Почти веднага разбра какви са намеренията й: да стигне първа и да поеме върху себе си атаката или контраатаката на врага още преди самият той да излезе на позиция.
— Зарежи това! — изръмжа полугласно той и удвои усилията си.
Няколко секунди по-късно всичко свърши. Карсън скочи на крака и се прицели.
Появил се частица от секундата по-късно, Пулър стори същото. Дулото на пушката описа светкавичен полукръг и се закова върху мишената.
Един пистолет беше насочен в гърдите на Карсън.
Друг в гърдите на Пулър.
Насреща му беше Мечо.
Криси Мърдок стоеше срещу Карсън.
Двамата мъже се разпознаха в една и съща секунда.
Карсън и Мърдок нямаха това предимство.
— Кои, по дяволите, сте вие? — изръмжа Пулър.
Мечо го гледаше мълчаливо с пръст на спусъка.
Мърдок не отделяше поглед от Карсън. Дулата на пистолетите им бяха на два метра едно от друго.
— А кои, по дяволите, сте вие? — попита Мърдок.
— Бригаден генерал Джули Карсън от армията на САЩ — представи се Карсън.
— Специален агент Джон Пулър, Отдел за криминални разследвания към армията на САЩ — последва примера й Пулър.
Мечо не го изпускаше от очи.
Пулър също.
— А сега кажете кои сте вие! — заплашително викна той.
Мечо продължаваше да мълчи и той се извърна към Мърдок.
— При последната ни среща ти беше по хавлия в имението на Лампърт и доколкото разбрах, се казваш Кристин Мърдок.
— Работен псевдоним — отвърна тя. — Истинското ми име е лейтенант Клаудия Диас от Националната полиция на Колумбия. Присъствието ми тук е свързано с провеждането на съвместна операция между нашите две страни.
— С каква цел?
— Борба с нелегалния трафик на хора. Операцията е одобрена от вашия Държавен департамент.
— А той? — попита Пулър и махна с ръка към Мечо.
— Той ми помага.
— Не ми прилича на колумбиец.
— Защото не съм — остро отвърна Мечо.
— Преди две вечери ми спаси живота — уточни Пулър. — Защо?
— Не ми хареса разстановката. Твърде много хора срещу един.
— Знаеше ли кой съм?
Мечо поклати глава.
— А защо й помагаш? — кимна към жената Пулър.
— Това си е моя работа.
— Не е ли време да се идентифицираме? — обади се Карсън.
Тя, Диас и Пулър извадиха служебните си значки.
Мечо не извади нищо.
— Откъде си? — попита го Пулър.
— Не съм от тук.
— Ненужно усложняваш нещата.
— Това не е мой проблем.
— Бяхме нападнати от половин дузина крадци на роби — поясни Диас.
— Какво съвпадение — рече Карсън. — Ние също.
— Но сте оцелели.
— Както и вие.
— Изхвърлихме труповете в океана. Препоръчвам ви да сторите същото.
— Защо?
— За да прикрием следите си и да не изпуснем едрата риба.
— Страхувам се, че вече сте я изпуснали — поклати глава Пулър. — Камионът с пленниците замина.
— Мамка му! — изсъска Диас и първа прибра оръжието в кобура си.
Карсън стори същото.
Но мъжете не помръднаха. Пистолетите им останаха насочени един в друг.
— Свободно, Мечо — подвикна Диас. — Ясно е, че нямат нищо общо с трафикантите на хора.
— Свали оръжието, Пулър — обади се и Карсън.
— Той да го свали пръв!
— Няма да стане! — изръмжа с блеснали очи Мечо. Жените си размениха многозначителни погледи.
— Мъже! — въздъхна Диас. — Винаги имат излишък от…