— Но все пак са се появили външни хора, нали?
Мечо кимна и извърна глава към страничното стъкло, за да скрие сълзите в очите си.
— Да, появили се. По това време аз не бях там. Дошли с обещания за по-добър живот на младите. Образование, работа, все хубави неща. Събрали около трийсетина… — замълча за момент, после добави: — Сред тях била и най-малката ми сестра. Ние сме голямо семейство, а тя е много по-малка от мен. Когато е заминала, беше едва на шестнайсет. — Нова пауза. — Всъщност, не когато е заминала, а когато са я отвлекли…
— Били са събирачи на роби — вметна Пулър.
— Да — кимна Мечо. — Твърдо убедени, че едно планинско селце в България няма как да отмъсти за злото, което са му причинили. Нямаше ме, иначе нямаше да позволя това да се случи. Но аз съм обиколил половината свят и съм виждал какво ли не. За разлика от съселяните ми, които са добродушни и доверчиви. Прекалено доверчиви. Когато се върнах и научих какво е станало, реших да издиря сестра ми и останалите.
— Как се казва тя?
Въпросът беше зададен от Карсън, която се приведе напред и сграбчи широкото рамо на Мечо.
— Рада. Ето я…
Мечо извади снимката и я подаде назад.
— Какво хубаво момиче! — възкликна Карсън, а Диас кимна в знак на съгласие.
— Не прилича на останалите от фамилията — обяви с равен глас Мечо. — Всички те са като мен — едри и грозни.
— Ти не си грозен, Мечо! — пламенно възрази Диас. — Ти си човек, който се опитва да постъпи правилно. Няма нищо по-красиво от това!
— И я проследи чак до Лампърт, така ли? — попита Пулър.
Мечо не отговори, заковал поглед в снимката на момичето, която Карсън му върна.
— От това, което ми разказа, разбрах, че по-скоро е подходил от обратната страна — обади се вместо него Диас. — Чрез Стивен Рохас.
— Рохас ли? — възкликна Карсън. — Този човек е в списъка ни за най-издирваните престъпници! В един момент дори беше обявен като заплаха за националната сигурност! И той ли е забъркан в това?
— Той събира стоката, тоест хората, а след това ги прехвърля в Щатите — поясни Диас. — После ги поема Лампърт, който има купувачи навсякъде. Именно Лампърт разделя робите на три основни категории. Най-ценни са проститутките. След тях са мулетата за пренасяне на дрога, а накрая идват работниците.
— Всяка категория носи дрехи в различен цвят — добави Мечо. — Видях го с очите си.
Диас кимна.
— Тази нощ ги видяхме и ние — рече Пулър.
— А ти твърдиш, че този човек има купувачи на роби тук, в Щатите? — смаяно попита Карсън.
— Днес търговията с роби е доходоносна както никога досега — поясни Диас. — Тя става особено привлекателна след решителните мерки на отделните страни срещу трафика на оръжия и наркотици. Търсят се мулета за дрога, търсят се проститутки, търсят се хора за работа на полето и във фабриките. Ако не им плащаш или им даваш колкото да не умрат от глад, сметката ти бързо набъбва.
— Но нима можеш да държиш всички тези хора под ключ? — попита Пулър. — Защо просто не избягат? Америка е голяма страна, а на всеки ъгъл има полицай.
— Защото ги заплашват, че ще избият семействата им — отвърна Мечо.
— А ти откъде знаеш? — недоумяваше Диас.
— Разговарях с двама от хората на Лампърт. Те ми казаха. А от малкото, което успях да изтръгна от камериерката му, разбрах, че и тя е робиня. Страхува се за близките си. А той я използва и за секс.
Той погледна назад към Диас, която се изчерви и бързо извърна глава.
— Да не би въпросните хора на Лампърт да бяха отседнали в „Плаза“? — подхвърли Пулър.
Мечо не отговори. Но мълчанието му беше достатъчно.
— Защо ги уби?
— Защото не бяха хора, а бесни кучета.
— Но убийството си е убийство.
— Ти не си ли отнемал живот?
— То не е като да извършиш предумишлено убийство.
— Тези неща можем да обсъдим и по-късно — обади се Диас.
— Случайно да знаеш нещо за смъртта на една възрастна жена и на едно също възрастно семейство, Мечо? — подхвърли Пулър.
— Още с пристигането си тук видях как убиват двама възрастни хора на брега.
— На брега ли? — остро попита Пулър. — Видя ли кой ги уби?
— Не — поклати глава Мечо. — Но ги уби един човек. С изстрели в главата. След това ги завлече в морето, но прибоят ги е изхвърлил обратно.
— А ти защо не се намеси?