— Нямаше как. Всичко стана много бързо.
— Добре, ясно — намеси се Карсън. — Убива ги един човек, вероятно мъж. После ги хвърля във водата. Но как изглеждаше този мъж? Едър или дребен, бял или тъмнокож?
— Среден на ръст. Не успях да определя цвета на кожата му, но мисля, че беше бял. Слаб и жилав, но очевидно силен.
— И ти реши да взривиш бентлито на Лампърт, а? — попита Пулър.
— Как разбра? — изненадано го погледна Мечо.
— Имаш големи крака.
— Разясненията могат да почакат — отново се намеси Диас. — Сега трябва да сме подготвени за онова, което ни предстои през следващите няколко минути.
— Складът — бавно кимна Мечо. — Там държат пленниците. До там ги превозват камионите.
— В такъв случай трябва да повикаме полицията — обади се Карсън.
— Не — поклати глава Диас. — Лампърт и Рохас имат свои хора навсякъде, включително и в полицията.
— Тогава да се обърнем към армията. Базата „Еглин“ е съвсем наблизо.
— Нямаме време. Докато се размърдат, ще бъде късно.
— Ти каза, че това е съвместна операция с правителството на САЩ, нали така? — обърна се да я погледне Пулър. — Случайно да си имала контакт с двама мъже, които се придвижват с крайслер под наем?
— Да — отвърна Диас. — Докладваха ми за някакъв инцидент, вероятно с теб.
— Предполагам, че е така. Мен ли следяха или Бетси Саймън?
— Една нощ засекли колата на Бетси Саймън в близост до мястото на трансфера. Установили собствеността й, а след това Саймън била убита. Започнали да наблюдават къщата й.
— Къде са те сега?
— След сблъсъка с теб са ги отзовали. Все още никой не ги е заместил.
— Страхотно! — промърмори Пулър.
— Дайте да говорим за склада — обади се Карсън. — Ако все още са там, трябва да ги ударим. Бързо и решително!
— Точно така ще ги ударим — бързо и решително! — кимна Мечо. — И ще ликвидираме всеки, който трябва да бъде ликвидиран. — Обърна се да погледне Пулър и добави: — Освен ако имаш някакъв проблем с убийството на търговци на роби.
— Нямам такъв проблем — отговори Пулър. — Особено пък ако се опитат да ме убият.
— Можеш да бъдеш сигурен — мрачно каза Мечо.
82
Складът имаше четири стени — по една за всеки. Бяха принудени да се разделят, но решителността им да не допуснат дори един от престъпниците да се измъкне остана непоклатима.
Пулър пое задната стена.
Мечо предната.
На Карсън се падна лявата.
А на Диас — дясната.
Бяха готови за бой.
Но нямаше с кого.
Складът се оказа празен.
В импровизираните килии нямаше никой.
Претърсиха огромното помещение и десет минути по-късно се събраха в центъра.
— Трябва да им се признае, че действат бързо — процеди през зъби Пулър.
— Но къде са отишли? — попита Карсън. — Можем да ги пуснем за издирване. Все пак използват камиони.
— По магистралата се движат хиляди камиони — поклати глава Пулър. — Не можем да ги проверим всичките.
После нещо привлече вниманието му и тялото му за миг застина. В следващия момент той прелетя покрай Карсън, стигна до насрещната стена и се наведе да вдигне някакъв предмет от пода.
Останалите се присъединиха към него.
— Какво е това, Пулър? — попита Карсън.
Той й показа.
Беше пръстен. Малък сребърен пръстен с лъвска глава.
— На Диего е — рече той.
— Кой е този Диего? — попита Мечо.
— Хлапе на около дванайсет. Братовчед на Матео, който е петгодишен. Вероятно и двамата са били тук. Диего нарочно е хвърлил пръстена, за да остави следа. Много умно хлапе.
— Петгодишно дете — поклати глава Диас. — Защо са им деца на толкова крехка възраст?
— За проституция? — погледна я Пулър. — Светът е пълен с болни гадняри.
— Не. Рохас е зъл и безскрупулен престъпник, но никога досега не е отвличал толкова малки деца.
— Диего не е докаран по редовните канали. Той живее в Парадайз. Отмъкнали са го от дома му заедно с Матео.
Лицето на Диас потъмня от тревога.
— Какво? — изгледа я Карсън.
— Това е работа на Лампърт, а не на Рохас.
— Какво по-точно искаш да кажеш? — изправи се Пулър и пъхна пръстена в джоба си.
— Може би Лампърт разширява асортимента на стоката на своя глава, без одобрението на Рохас.