Извъртя руля плътно надясно, върна газта в неутрално положение и скочи.
Инерцията на лодката свърши останалото. Въпреки че беше завила и гумените подложки на страничния борд се блъснаха в ръба на платформата.
Той летеше във въздуха. Под него се пенеше океанът.
Погледна нагоре към заплашително тъмното небе, обещаващо сериозни неприятности, включително катастрофа.
Погледна надолу и видя стоманена обшивка.
После се приземи. Изправи се точно навреме, за да зърне как Мечо придърпва лодката и я завързва за понтона.
Гумираното му покритие беше смекчило допълнително удара. По всичко личеше, че лодката не беше претърпяла сериозни щети. Но това съвсем не означаваше, че ще могат да разчитат на нея за завръщането си, особено ако бурята продължаваше да бушува.
Карсън му подаде своя M11 и картечния пистолет МР5.
Нямаше време да се чуди как беше успял. Нямаше време да благодари на Господ за помощта.
Надигна се и тръгна към металните стълби, следван от останалите.
Часът беше настъпил. Час нула.
88
Затворено пространство.
Високо горе.
Вътрешността му със сигурност се охраняваше.
Пулър беше много любопитен да види с очите си как го правят.
Разузнаването по принцип е сложна работа, особено при подобни условия.
Но той все пак откри начин.
Благодарение на един недобре затворен метален капак, под който най-вероятно имаше вентилационен отвор. Процепът беше доста голям. Махна натам, за да привлече вниманието на Мечо.
Диас, Карсън и Ландри заеха позиции около куба без прозорци.
Дъждът и вятърът бяха толкова силни, че те едва се задържаха на крака.
Пулър надникна надясно, а Мечо наляво през пролуката под капака.
Първото, което им направи впечатление, беше наистина огромното покрито пространство.
Това създаваше множество проблеми.
Второто, което забелязаха, бяха редиците метални клетки в средата, претъпкани с хора.
Това също представляваше проблем, макар и очакван.
Същевременно имаше и положителни неща.
Пазачите бяха разпределени равномерно на няколко групички. Държаха се спокойно, с преметнати през рамо автомати. Някои пушеха, отпиваха вода от бидони или надигаха кутийки с бира. Други просто седяха и дремеха с оръжие между краката.
За съжаление, местата за прикритие бяха малко, но някои от тях все пак предлагаха удобна позиция за стрелба. А стрелбата отвисоко към струпаните на едно място пазачи неминуемо щеше да им нанесе значителни загуби за кратко време и при минимални възможности за ответен огън.
От изражението на Мечо личеше, че и той е направил подобен анализ и е стигнал до същите заключения.
— Мислиш ли, че Лампърт и Рохас са тук? — попита Пулър.
— Едрите риби не плуват с дребосъка — поклати глава гигантът.
— И аз мисля така. Според теб какво ще се случи, ако успеем да проникнем вътре?
— По всяка вероятност пазачите са инструктирани да избият затворниците.
— Нещо като изгаряне на веществени доказателства?
— Мисля, че точно такива са плановете им. Избиват хората, хвърлят труповете в океана и оставят на акулите да свършат останалото.
— Бурята ли им е попречила да го свършат досега?
Мечо кимна.
Очите на Пулър пробягаха по лицата на жените. Карсън изглеждаше фокусирана и изпълнена с решителност. Ландри също. Но Диас явно се колебаеше.
— Партньорката ти не изглежда убедена — подхвърли той.
— Ще се справи.
— Добре ли я познаваш?
— Изобщо не я познавам.
— Тогава защо си толкова сигурен?
— Когато някой ти спаси живота, няма как да не бъдеш сигурен в него.
— Имаш право — кимна Пулър, надникна надолу през пролуката и отново се извърна към Мечо. — Можем да стреляме и оттук. Преброих двайсет души охрана, а ние разполагаме с осем оръжия, включително един МР5.
— Няма как да не пропуснем някой.
— Идеята е по-скоро да редуцираме бройката им.
При поредното надничане надолу забеляза нещо, което беше пропуснал при предишните огледи. В ъгъла на една от препълнените клетки клечаха Диего и Матео. Един от пазачите се беше изправил точно срещу тях.
Този ще е първият, който ще глътне куршума, рече си той.
— И така, от тук ли ще стреляме, или ще се опитаме да влезем?