— Върви по дяволите!
Нещата се развиха за броени секунди. Ландри рязко се завъртя и заби коляно в слабините на Мечо. Големият мъж изпъшка и се преви. С едно светкавично движение тя измъкна ножа от колана му и го вдигна за решителен удар в незащитения му врат. После ножът изведнъж излетя от ръката й.
Обърна се в мига, в който юмрукът на Пулър се стрелна към лицето й.
Това беше последното, което видя.
Ударът попадна в брадичката й. Обезсиленото й тяло рухна в безсъзнание.
— Казах, че ще ни помогнеш! — изръмжа той, надвесен над нея.
90
Заредиха лодката с гориво и потеглиха обратно към брега.
Освободените пленници останаха на платформата, но един катер на Бреговата охрана вече се носеше с пълна скорост към тях въпреки тропическата буря. На борда му имаше достатъчно място за всички.
Диего и Матео пожелаха да се върнат с тях, но Пулър отказа.
— С катера ще пътувате далеч по-безопасно — поясни той. — А аз дори не съм сигурен, че това корито ще стигне до бреговете на Флорида.
Оказа се обаче, че тропическата буря бе достигнала сушата и силата й бързо започна да намалява. Обратното пътуване беше трудно, но все пак не толкова, колкото плаването им към нефтената платформа.
В един момент телефонът на Пулър влезе в обхват и той успя да проведе разговора, който беше планирал. Всъщност по-голямата част от него проведе Карсън, а той само слушаше, възхитен от начина, по който бригадният генерал внушаваше на човека отсреща какво трябва да направи.
— Става въпрос за националната сигурност, лейтенант. В такива случаи армията действа бързо и решително — нареждаше строго тя. — Вече получихте своите заповеди и аз очаквам от вас да ги изпълните професионално и експедитивно, както изисква униформата ви. Разбрахме ли се?
— Да, госпожо — бързо отвърна лейтенантът, който очевидно правеше върховни усилия да запази самообладание.
Карсън изключи и върна телефона на Пулър.
Той се усмихна.
— Какво е толкова смешно? — подозрително го изгледа тя.
— Нищо. Просто ми е приятно да те гледам в ролята на генерал.
Някъде по средата на пътя Ландри се върна в съзнание. Карсън пое управлението на лодката, а Пулър и Мечо се заеха с новата си пленница. Лицето й беше подуто от тежкия удар, но беше гневна и не показа никакво разкаяние.
— Как разбра? — остро попита тя.
— Координация, както вече ти казах.
— Това нищо не ми говори.
— Взривиха колата на Лампърт.
— И какво от това? Не аз съм я взривила.
— Според Диас това се е случило в един и четвърт. Минута по-късно, в един и шестнайсет, на теб ти се обаждат по телефона. В този момент аз съм до теб, на плажа. Ти обясни, че е Бълок, но това не беше възможно. Лампърт е трябвало да осъзнае какво се е случило, а чак след това да се обади в полицията и да потърси Бълок. Самият шеф също се нуждае от време, за да започна да звъни на подчинените си. Но ти не си на смяна и той едва ли би те потърсил първа. Всичко това отнема далеч повече от една минута. За всеки случай снощи звъннах на Бълок, за да проверя. Той каза, че си се обадила, докато е пътувал към имението на Лампърт. А не обратното. Казала си му, че си чула за експлозията по новините. Но на практика в един и шестнайсет онази нощ на теб ти се е обадил Лампърт.
— Това не е достатъчно, Пулър — поклати глава Ландри. — Няма начин да вземеш решение на базата на толкова несигурно предположение.
— Не съм си го и помислял. Просто започнах да навързвам нещата. Лампърт е от Маями. Както и ти. Появявате се тук по едно и също време. Когато започнах да разсъждавам за момента на онова обаждане, аз превключих на детективска вълна и се заех да преценя кой може да ти звъни. Например баща ти. Но ти каза, че бил застрелян от някакъв наркоман.
— Това е истината.
— Знам. Но аз си поговорих с бившия ти сержант. Той твърди, че от този момент нататък си се променила. Престанала си да вършиш това, което трябва. Сякаш желанието да отмъстиш на мръсниците за смъртта на баща ти изведнъж се е изпарило и вече не ти пукало от нищо. След това влизаш в комбина с Лампърт и нещата стават необратими. — Той помълча малко и добави: — Проверих и апартамента ти. Четиристотин хиляди. Ипотеката ти е под петдесет хиляди. Ченгетата не изкарват такива пари. Не и честните ченгета. Може би това е причината да живееш в Дестин. Вярвам, че наистина не си излизала на по питие с колеги. Но изведнъж каниш мен. Това беше глупаво, Ландри. Накара ме да се замисля.