— Доколкото съм осведомен, ти все още дежуриш в района си — добави Пулър. — Не си се свързала с никого да докладваш нещо различно. Още по-малко пък аз.
В очите на Ландри се появиха сълзи.
— Не можем ли да се разберем? — проплака тя.
— Можеш само да си затвориш устата и да чуеш какво имам да ти казвам!
— Какво ме грее това?
— Или изпълняваш, или задникът ти потъва в океана!
Ландри потръпна и погледна бушуващите води само на педя от нея.
— Ти си военен. Не можеш да ме убиеш просто ей така.
— О, бъди спокойна. Постоянно убивам хора като теб!
— Аз съм ченге.
— Не, ти си враг. Това, което вършиш, е престъпление срещу тази страна и всичко, за което се боря. За мен ти си терорист, а терористите нямат права. Нямаш право да мълчиш, нямаш право на адвокат. А аз със сигурност не искам да си почиваш в затвора благодарение на моите данъци. Ще те изхвърля в морето, а последното, което ще видиш, преди да дойдат акулите, ще бъде моето лице!
Ландри се разхълца, свивайки се на седалката. Очевидно искаше да изглежда максимално безпомощна и жалка.
Пулър изобщо не реагира.
Тя вече не беше млада, красива и привлекателна жена.
Стори му се отвратителна.
Беше изгубила гражданските си права в момента, в който се бе включила в отнемането на тези права на други хора.
Хладнокръвно беше убила трима възрастни, които просто бяха искали да постъпят правилно.
И през цялото това време беше носила униформа.
— Ако беше в армията, ние просто щяхме да те разстреляме — хладно се обади Карсън.
Убедила се, че Пулър не блъфира, Ландри вдигна глава.
— Какво искаш да направя? — попита на пресекулки тя.
91
Лампърт беше на борда на яхтата си и разсъждаваше върху рухването на своята бизнес империя. Операцията на брега беше компрометирана окончателно. Виновниците за това бяха поне четирима. Пулър, жената с него, гигантът.
И, разбира се Мърдок, която се оказа далеч не онази, за която се представяше.
Твърде късно разбра, че е допуснал да бъде шпиониран отвътре.
Съдружникът му Уинтроп вече беше платил цената за това, независимо дали е бил наясно или не. Докато Лампърт почиваше на борда на луксозната си яхта, неговото разчленено тяло потъваше във водите на залива.
Нямаше представа къде са Пулър и приятелите му. Беше се надявал, че гигантът ще умре, но някой го беше предупредил.
Мърдок, разбира се.
Не знаеше дали тази жена е член на вражеска групировка, или работи за полицията. Но и в двата случая това беше катастрофално.
По ирония на съдбата Лампърт не се притесняваше за полицията на Парадайз. Там имаше важни козове на своя страна. Притесняваше се за ултиматума на Стивен Рохас, който получи още преди този огромен провал.
Беше разчистил склада, изпращайки стоката обратно в морето. Дори бурята не успя да му попречи.
Възнамеряваше да остави пленниците на платформата, докато открие ново място за дебаркиране. В случай на успех бизнесът му отново се изправяше на крака.
Вероятно нямаше да бъде във Флорида. В момента хората му проучваха възможностите за прехвърляне в Алабама.
Тези нефтени платформи бяха истински дар Божи. По закон петролните компании разполагаха с достатъчно време, за да решат по какъв друг начин да ги използват. Вече много от тях бяха частично демонтирани и изтеглени към брега за направата на изкуствени рифове. В повечето случаи това беше най-евтината алтернатива. Други компании предпочетоха да ги демонтират напълно. А трети, останали без финансови средства или тотално фалирали, просто ги бяха оставили на произвола на съдбата.
Числата никога не лъжат. А броят на изоставените нефтени платформи в Мексиканския залив възлизаше на няколко хиляди. Разпръснати навсякъде. Нито Бреговата охрана, нито който и да било друг беше в състояние непрекъснато да ги проверява.
Разбира се, той не можеше да държи вечно стоката на онази платформа. Искаше час по-скоро да открие подходящо място за дебаркиране и да възобнови доставките.
Следващият му проблем беше повече от очевиден: Мърдок и останалите. Какво знаеха те? Как щяха да използват информацията, с която се бяха сдобили?