Дали не е време да напусна страната?
Трябва ли да чакам да ме арестуват или да ми връчат призовка?
С какво разполагаха срещу него?
Вероятно с нищо.
Дори някой от хората му да бе проговорил, думите му не можеха да бъдат подкрепени с доказателства. А той беше убеден, че никой от тях не си е отворил устата. Защото бяха наясно, че Лампърт има връзки навсякъде, включително в съдебната система и затворите. Всеки от тях беше информиран за този факт още при постъпването си на работа. А ако някой случайно не беше достатъчно уплашен от него, той със сигурност трепереше от ужас при мисълта за Стивен Рохас.
Този мръсник може да те открие навсякъде. Дори когато влезеш в Програмата за защита на свидетели.
Което, разбира се, означава, че може да открие и мен, помисли си Лампърт.
Вдигна телефона и се свърза с шефа на охраната си.
— Никой да не влиза, никой да не излиза! — заповяда той. — Незабавно ми се обаждаш в случай, че някой се приближи към имението!
Следващият му разговор беше с капитана на яхтата.
— Готовност за отплаване в рамките на един час! — разпореди се той.
— Морето все още е бурно — каза капитанът.
Бяха хвърлили котва извън пристанището. Тропическата буря все пак нямаше нищо общо с ураганите от четвърта степен и нагоре, които лесно можеха да изхвърлят яхтата на брега.
Вълнението обаче беше толкова силно, че на Лампърт му прилоша. Не веднъж, а цели два пъти. Но повръщането все пак беше за предпочитане пред куршум в главата. Ако се стигнеше до бягство, щеше да се наложи да зареже жена си и детето. Но това не го плашеше. Винаги можеше да си намери друга жена. А синът му растеше като истински досадник, за когото щеше да се грижи попечителски фонд.
— Това е причината да ти плащам голяма заплата — отвърна в слушалката той. — Един час!
— Слушам, сър.
Лампърт прекъсна разговора и огледа каютата си. За нейното изграждане бяха използвани най-качествените материали в света и бяха наети изключително талантливи дизайнери.
Той притежаваше само най-доброто. Съвсем заслужено, защото работеше здраво. Обикновените хора под него нямаха никаква представа за количеството и качеството на упорития труд, който води до натрупване на състояние като неговото. А още по-трудно беше да запази това ниво.
Все още се държеше въпреки убийствените данъци и лавината от законови ограничения пред бизнеса. Освен това разкриваше нови работни места, при това в област, която никога не беше предлагала такива. Същото беше правил и на Уолстрийт. И беше възнаграден за усилията си.
Лампърт поклати глава.
Всъщност бизнесът тъкмо бе започнал да се разраства. Той беше вложил огромни средства в инфраструктура, обучение, екипировка и жива сила. Поемаше безумни рискове, които тепърва щяха да се отплащат. Неговата поточна линия беше обект на всеобща завист. Чрез нея осигуряваше пет пъти повече стока от всички други в бранша, при това чрез налагане на прецизност и бизнес манталитет в една доскоро нечистоплътна дейност, дело на нечистоплътни хора.
Освен това за разлика от петрола, природния газ и други природни ресурси запасите от неговата стока бяха неизчерпаеми. Изборът му можеше да бъде ограничен само ако светът ликвидираше бедността. Нещо, което по негово мнение беше абсолютно невъзможно. На върха нямаше място за всички. А лично той не възнамеряваше да споделя с други това, което си беше извоювал.
Защото от малък беше убеден, че е удостоен свише да притежава най-голямото и най-доброто.
Но той трябваше и да оцелее. И точно тук рискът беше най-голям. Това беше причината да трупа толкова пари. Защото можеше да загуби всичко.
Включително и живота си.
Тръсна глава и се концентрира върху настоящето.
Рохас не знаеше за последния развой на събитията. Бурята беше принудила яхтата му да навлезе далече навътре в морето. Малко вероятно бе да рискува да използва хеликоптер в тези условия, когато вятърът непрестанно сменяше посоката си. Всички тези обстоятелства бяха от жизнено значение за Лампърт.
Защото му осигуряваха време.
Време да измисли нещо. Време да планира следващите си ходове.
И да оцелее.
Неизвестната величина бяха Пулър и неговата групичка.
Те бяха проследили камиона със стоката и очевидно бяха наясно с това, което се случваше. На брега беше станала престрелка. Хората му не се обадиха и това означаваше, че са изгубили.