И тъй, какво ли бе намислил Пулър?
Беше опитал да се свърже с платформата, но връзката се разпадаше.
Заради гадната буря. Но нещата нещо не се връзваха.
После, сякаш в отговор на молитвите му, телефонът звънна. Той погледна дисплея и се усмихна.
— Надявах се да те чуя — рече той, след като натисна зеления бутон.
— Имам да ти разказвам много неща — каза Черил Ландри. — Трябва да се видим, по възможност веднага.
92
„Даниъл“ бързо губеше своята сила, но поройният дъжд продължаваше да се лее. Вече се развиделяваше, ала небето на хоризонта беше все така черно.
На вратата се почука и Лампърт стана да отвори. Беше стигнал до брега с моторницата на яхтата. По време на пътуването повърна два пъти заради бурното море. Сега обаче очакваше добри новини.
Очите му се заковаха върху Ландри, която стоеше на прага. Беше вир-вода, с подуто лице.
— Какво се е случило с теб, по дяволите?
— Може ли първо да вляза? И да получа едно питие?
Той се отмести да й направи път. Поведе я към кабинета си и затвори вратата след нея.
— Искаш ли да се преоблечеш?
— Предпочитам питието. В момента това ми трябва.
Лампърт й сипа един скоч от барчето до стената.
— Бях на борда на „Лейди Лъки“ и обмислях дали да изчезвам или не — поясни той.
— И аз обмислях същото, повярвай ми.
— Но по телефона каза, че имаш добри новини.
Тя пое чашата от ръката му, отпи една глътка и седна на стола срещу писалището. Той също седна, преплете пръсти и очаквателно я погледна.
— Е?
Тя отпи още една глътка и притисна чашата до отеклото си лице.
— Операцията се провали.
— Знам това.
— Мърдок е шпионка.
— И това ми е известно.
— Истинското й име е лейтенант Клаудия Диас, работи в Националната полиция на Колумбия.
Лампърт втренчено я погледна, помълча известно време, после гневно възкликна:
— По дяволите!
— Предполагам, че това не го знаеше — вяло се усмихна Ландри и вдигна чашата. — Може би и ти се нуждаеш от една глътка, а?
— Разкажи ми какво се случи.
Ландри отпи още веднъж, облегна се назад и въздъхна.
— Случи се това, че ти спасих задника — обяви тя.
— Как?
— Нито за момент не се доверих на Уинтроп и Мърдок.
— Умно.
— Затова се заех с наблюдението им. Уинтроп се оказа чист, но не и Мърдок. Беше ясно, че му позволява да й бърка в гащите, за да се добере до теб.
— Вече и това ми става ясно.
Тя се усмихна и наклони глава. Навън дъждът продължаваше да плющи, а черните облаци скриваха изгрева.
— Ти също получи възможност да й бръкнеш в гащите, нали?
— Отговорът е „да“, но той няма нищо общо с разговора.
— Значи и теб са те подхлъзнали.
— Жените са ми слабост — въздъхна Лампърт, стана и се насочи към бара. — Май наистина ще изпия едно питие… Но ти продължавай. Много ми е любопитно как си спасила задника ми.
— Наказателната ти акция срещу онзи гигант се провали, защото Диас го беше предупредила.
Лампърт се върна на мястото си с чаша в ръка.
— А защо го е направила? Той за нея ли работи?
— Вече няма значение, защото и двамата са мъртви.
Лампърт се задави с част от уискито, което влезе в кривото му гърло.
— Мъртви? — възкликна той. — Как се случи това?
— Вече споменах, че ти спасих задника. Пулър също е мъртъв.
— А какво стана с другата жена? Генерал… Името й беше Карсън, нали?
— И тя е мъртва. Всички са мъртви. Нямаше как да ги оставим живи.
— Запалила си огромен пожар, Черил! — гневно процеди Лампърт. — Пентагонът ще ни разбие!
— Нима би избрал алтернативата? — изгледа го тя. — Да тръгнат по следата и да стигнат до теб?
— Това няма как да се случи! — сопнато отвърна той.
— Вече се случи, Питър!
Той замълча. Гледаше я така, сякаш виждаше последното нещо на този свят.
— Научиха и за склада — добави Ландри.
— Аз го прочистих. Няма какво да намерят в него.
— Но намериха платформата — въздъхна тя и махна с ръка към океана.
Лампърт остави чашата на бюрото и се приведе напред. Кръвта се оттече от лицето му.