— Това е невъзможно!
— Едрият мъж, Питър — отново въздъхна тя. — Между другото, името му е Мечо. Бил е на тази платформа. Твоите хора са го заловили в Мексико, но той избягал и успял да се добере до брега. За да се върне обратно тази нощ…
— Подозирах, че крои нещо — въздъхна Лампърт. — Но не знаех какво. Мислех си, че иска да краде.
— Следял те е, Питър. Искал е да ти открадне живота и всичко, което притежаваш. И почти успя.
— Мръсно копеле! — изръмжа Лампърт и запрати чашата си в стената.
Ландри гледаше как уискито се стича по доскоро безупречния тапет.
— Овладей се, Питър — подхвърли тя. — Всички са мъртви.
— Как стана това?
— Виждаш, че съм вир-вода, а лицето ми е размазано. Какво ти говори това?
— Бой в дъжда.
— Точно така. Бой на живот и смърт. Там, на платформата. Няма да те лъжа, ние също претърпяхме загуби. Избиха почти всичките ти хора, но в крайна сметка успяхме да овладеем нещата. Благодарение на по-голямата си численост и немалка доза късмет…
— А как стана така, че ти се озова там? — подозрително я изгледа той.
— Вече ти казах, че следях Диас. Те се натовариха на една лодка и потеглиха за платформата, аз също…
— В тази буря? — вдигна вежди Лампърт. — Това не е възможно!
— Израснала съм във Флорида, Питър — каза спокойно тя. — Свикнала съм с ураганите, а лодка управлявам от десетгодишна. Може би нямаше да се справя, ако ставаше въпрос за ураган от първа или втора степен, но всеки може да успее при една обикновена тропическа буря. Ти извади късмет, че се добрах до там. Но нали ме нае точно защото познавам местните условия? И заради куража ми…
— Какво се случи?
— Обадих се предварително. Отначало нямаше обхват, но по-късно успях да се свържа. Предупредих хората ни за появата на врага. Те бяха подготвени, но въпреки това стана ожесточена битка. На онези четиримата им признавам, че бяха страхотни бойци. Не се предадоха лесно.
— А стоката?
— Почти непокътната. Все пак и там претърпяхме известни загуби.
— Телата?
— В океана. С прободени бели дробове, като гаранция, че няма да изплуват, а ще си останат на дъното.
— Добро хрумване — кимна Лампърт. — Както и отстраняването на двамата Стороу и онази старица. Оценявам усилията ти, Черил. Без теб нещата положително щяха да се развият в опасна посока. В тази връзка ми хрумва, че може би съм ти дал малък бонус за това, което свърши.
Усетил, че това не е достатъчно, той побърза да добави:
— Току-що спечели нов бонус, Черил. Този път наистина голям, плюс промоция. Ще се наложи да свалиш униформата и да облечеш костюм, защото ще заемеш мястото на Уинтроп.
— Той няма ли да възрази?
— Със сигурност, ако беше жив. Но аз наредих да го премахнат, защото допусна проникването на Диас. Освен това местим бизнеса на друго място. В момента хората ми пресмятат и обмислят възможностите. Моите лични предпочитания клонят към Алабама.
— Но остава един проблем.
— Какъв проблем?
— Стивен Рохас.
— Какво за него?
— Той ти е партньор в търговията с роби.
— Е, и?
— Беше споменал, че ти е отправил ултиматум.
— Така е.
— Според теб как ще реагира след всичко, което се случи? Резултатът едва ли може да се нарече чисто измъкване.
— Мисля, че сеньор Рохас ще трябва да се съобразява с мен. Мрежата е по-важна от стоката. Аз мога да си доставям стока самостоятелно и вече го правя. В Азия и Африка живеят много бедни и глупави хора. А Рохас не може да изгради мрежа като моята, защото не разполага с необходимите връзки.
— Но си остава опасен, нали?
— Не го подценявам. Но когато човек има предимство, той трябва да се възползва от него.
— И аз мисля така.
Този коментар не беше на Ландри, а на Пулър, който изрита вратата и нахлу в кабинета, следван от Диас, Карсън и Мечо.
Всички насочиха оръжията си в гърдите на Лампърт, който бавно измести поглед към Ландри и смаяно промълви:
— Направила си ми постановка, а?
— Страхувам се, че да.
— Ти си пълна идиотка! Даваш ли си сметка какво правиш?
— Не съм сигурна, че ти си даваш сметка за това — отвърна Ландри, разкопча горните копчета на униформената си риза и измъкна портативен магнетофон, който подаде на Пулър. — Възползвах се от предимството си и това е всичко — добави с равен глас тя. — Но не изпитвам кой знае какво въодушевление. Просто избрах затвора пред отровната игла. Все пак е нещо.