— Ти не можеш да разчиташ на подобна сделка — хладно го изгледа Пулър.
— Как се справихте с охраната? — попита мрачно Лампърт.
— Би трябвало да ги инструктираш да проверяват по-внимателно колите, които влизат в имението. С Ландри на кормилото, те просто й махнаха да влиза.
— Каква идиотка, господи! — изръмжа Лампърт и отново изгледа полицайката със смразяващ поглед.
— Съжалявам, Питър — смотолеви тя. — Просто нямах друг избор.
— Ще заповядам да те ликвидират в затвора!
— Опитай, но според мен имаш да мислиш за доста по-важни неща — обади се Пулър.
— Ще наема най-добрите адвокати.
— Направи го, защото наистина ще ти трябват — процеди Диас. — Моето правителство ще настоява делото срещу теб да се гледа в Колумбия. Американците са прекалено меки, а в родината ми правосъдието се раздава много по-бързо.
Пулър пристъпи напред и щракна белезници върху китките на Лампърт, а след това окова и Ландри.
— Да вървим! — махна с пистолета си той.
Лампърт се надигна, погледна към Ландри и изръмжа:
— Ти си мъртва. Всички сте мъртви.
Излязоха на двора пред резиденцията и Пулър рязко спря.
— Какво има? — попита Карсън.
Мечо се оглеждаше. На лицето му се беше изписало дълбоко безпокойство.
— Всички долу! — изкрещя Пулър.
В следващия миг затрещяха изстрели.
93
Пулър засече позицията на стрелеца миг преди да се просне на земята.
Измъкна пистолета M11 и отвърна на огъня, изпразвайки цял пълнител по посока на врага. Това беше предпазна мярка, имаща единствената цел да му даде секундите за избор на нова позиция и евентуална контраатака. Прикри се зад някаква кола, стисна картечния пистолет МР5 и отправи поглед към широката поляна отпред.
— Пулър!
Погледна назад и видя Карсън, заела позиция зад една от колоните пред входа на къщата.
Ръката й сочеше наляво.
Погледна натам и сърцето му се сви. Диас лежеше по очи в локва кръв. Дори от разстояние личеше, че е мъртва.
Потърси с поглед Ландри и Лампърт.
Полицайката се беше скрила зад дънера на някакво дърво.
— Лампърт избяга! — изкрещя тя.
Пулър отново насочи вниманието си в посоката, от която бяха долетели изстрелите.
Не беше взел под внимание позицията на един-единствен човек.
Мечо.
Беше сигурен, че не е избягал, защото единственото му желание беше да влезе в бой. Също като него.
Изчака поредния залп, обърна се към Карсън и със знаци й обясни какво възнамерява да направи. Тя кимна и стисна оръжието си.
Той отново огледа местността. Видя го в последния момент.
Мечо беше излязъл във фланг на стрелците и оръжието му беше насочено към тях.
Безупречна работа, помисли си Пулър.
Нападателите бяха шестима.
Никъде не се виждаше превозното средство, с което бяха пристигнали.
Което го наведе на мисълта, че тези хора са всъщност част от охраната на имението.
Миг по-късно забеляза купчината тела, които се търкаляха на земята.
Това беше охраната.
А насреща му имаше нова сила, с която трябваше да се съобразява.
Която не беше пристигнала с автомобил.
Замисли се за тактическата ситуация.
Те бяха трима, а насреща си имаха шестима.
По личното му мнение противникът ги беше подценил. Би трябвало да изпрати далеч повече хора.
Преброи до три, претърколи се и откри огън. Отново без да се цели в нищо. Идеята беше да привлече вниманието върху себе си. Миг по-късно наоколо засвистяха куршуми. Доказателство, че разполагаше с цялото внимание на врага.
Пистолетът на Карсън изтрещя два пъти. Един от стрелците рухна на земята, а друг изпусна оръжието си и се хвана за ръката. Тоест беше извън играта.
Двама елиминирани, оставаха четирима.
Но този брой беше валиден само до момента, в който Мечо атакува по фланга.
Двамата, които бяха най-близо до него, рухнаха след секунда. Единият с куршум в гръбначния стълб, а другият с нож в сърцето.
Дори с наранена ръка гигантът разполагаше с достатъчно сила, за да борави с бойния нож.