— Знам — кимна Пулър. — Продължавайте.
— Ами почаках още малко, но всичко беше тихо. Затова реших да се прехвърля в задния двор и от там да вляза в къщата. Силно се надявах, че нещата са наред, но в района често се случва възрастни хора да умрат внезапно и да ги открият със значително закъснение. На тези години е нещо нормално машинката да спре без никакво предупреждение.
— Предполагам, че сте прав — отвърна Пулър. Продължаваше да гледа настоятелно човека насреща си, надявайки се, че той ще увеличи темпото и ще стигне до наистина важните детайли.
— Успях да вдигна резето на портата и се озовах в задния двор. От там тръгнах да заобикалям къщата. Вниманието ми беше насочено главно към входната врата и почти не обръщах внимание на фонтанчето с малкия басейн. Но за късмет, погледнах и натам. От верандата ми фонтанчето не се вижда, знаете…
— Ще ви помоля оттук нататък да карате стъпка по стъпка — обади се Пулър. — Искам да знам всичко, което сте чули, видели или подушили.
Сладкиша погледна бележника в ръцете му с видимо притеснение.
— Полицията обяви инцидента за нещастен случай — промърмори той.
— И вероятна са прави — кимна Пулър. — Но може и да грешат.
— Значи вие възнамерявате да проведете ново разследване, така ли?
— Аз дойдох да видя леля си. Отдадох й почит веднага след като научих, че се е споминала, но след това превключих на професионална вълна с желанието да проверя дали не е напуснала този свят против волята си.
Сладкиша неволно потръпна, но после се овладя и продължи:
— Видях я да лежи в басейна на фонтана, който е дълбок едва шейсетина сантиметра. Човек не би допуснал, че някой може да се удави в него. Но тя лежеше с лицето надолу. Почти цялата й глава беше под водата.
— Накъде беше обърната?
— Главата й беше извита към къщата.
— Разперени ли бяха ръцете й или прибрани до тялото?
Сладкиша се замисли. Очевидно се опитваше да си спомни онова, което беше видял.
— Дясната й ръка беше вкопчена в стената на басейна, а лявата беше прибрана към тялото — обяви най-сетне той.
— Краката?
— Разтворени.
— Проходилката?
— Беше на земята, вдясно от фонтана.
— Какво направихте после?
— Хукнах натам. В този момент не знаех дали е жива или мъртва. Изритах си сандалите и нагазих във водата. Хванах я за раменете и издърпах главата й на повърхността.
Пулър се замисли. Човекът насреща му беше повлиял на местопрестъплението. Напълно нормално, тъй като не е знаел дали Бетси е още жива. Това се случваше често, особено когато първите очевидци се опитваха да спасят живота на жертвата. Но цената бе висока, защото в хода на този процес се унищожаваха важни улики. За съжаление, в този случай опитите бяха завършили с неуспех.
— Но тя не беше жива, така ли?
— Случвало ми се е да виждам мъртви хора — поклати глава Сладкиша. — Не само на погребения. Преди петдесет години малката ми сестра се задуши от отровен дим, а един от най-добрите ми приятели се удави в някакво езеро. Лицето на Бетси беше бяло като платно. Очите й бяха отворени, а ченето й висеше надолу. Нямаше пулс, нито пък издаваше някакви други признаци на живот.
— Пяна около устата?
— Да — кимна човекът.
— Сковани или меки бяха крайниците й?
— Изглеждаха ми леко сковани.
— Което означава вкочанени, но не напълно?
— Да.
— Включително раменете?
— Да. Но ръцете й изглеждаха съвсем нормално. Само дето бяха студени.
— Какво направихте после?
— Оставих я в положението, в което я заварих. Редовно гледам сериали от сорта на „От местопрестъплението“ и „Военна прокуратура“. От тях знам, че нищо не бива да се пипа. След това се върнах у дома и извиках полицията. Те се появиха бързо, в рамките на пет-шест минути. Бяха мъж и жена.
— Ландри и Хупър?
— Точно така. Откъде знаете?
— Дълга история. Вие присъствахте ли на огледа?
— Не. Записаха показанията ми и ме изпратиха у дома. Казаха да чакам там за евентуални допълнителни въпроси. После се появиха още полицейски автомобили. От един от тях слезе жена с докторско куфарче и се насочи към задния двор.
— Съдебният лекар — кимна Пулър.
— Вероятно. Час-два по-късно се появи и черна катафалка, която натовари тялото на Бетси, качено на носилка и покрито с бял чаршаф.