Тя пък се оказа много голяма.
Издърпа чекмеджето и веднага забеляза малкия черен бележник. Разтвори го, но той се оказа празен. После го положи върху правоъгълника, очертан от праха. Размерите съвпаднаха.
Вероятно бе имало и друг бележник, който обаче беше изчезнал. Нещо му подсказваше, че неговите страници не са били празни.
Бяха убили леля му заради нещо, което е съдържал липсващият бележник.
Нещо, което е било свързано с притесненията, за които се споменаваше в писмото.
Хора, които не са такива, каквито изглеждат.
Странни събития посред нощ.
Неща, които не бяха наред.
Върна празния бележник на мястото му, загаси лампата и излезе от стаята.
Отдели няколко минути на спалните горе, но не откри нищо, което би помогнало на разследването. Гардероб, задръстен със стари дрехи. Сред тях имаше няколко мъжки панталона и ризи, които вероятно бяха останали от чичо Лойд. В другите гардероби имаше празни закачалки, стари кашони с овлажнели чаршафи и възглавници и още купища ненужни вещи, които хората имат навик да трупат през дългия си живот.
В дъното на един от рафтовете откри няколко кутии. Едната от тях беше пълна с бижута, които изглеждаха скъпи дори за неопитното око на Пулър. Това го накара да прегледа съдържанието по-подробно. На дъното лежеше класьор със стари монети, които също изглеждаха ценни. Откога ли ги има? — запита се той.
Спусна се обратно по стълбите, прекоси кухнята и влезе в гаража. Старата тойота камри беше чиста и излъскана, готова да потегли всеки момент. Нямаше как да й бъде обяснено, че собственичката й никога повече няма да седне зад кормилото. Пулър включи фенерчето и се зае да я изследва отвън, но не откри никакви драскотини или други следи от посегателство.
Колата изглеждаше в отлично състояние. Пулър прецени, че трябва да е на около пет-шест години. Леля му най-вероятно я беше купила още преди да се появят проблемите с гръбнака й.
Той се облегна на стената и направи кратко обобщение на събраните факти, опитвайки се да запълни празнотите в последните действия на леля Бетси.
Отначало реши, че старицата е станала свидетел на нещо, което е довело до смъртта й. Тук, в квартала, или някъде другаде. Но ако е било другаде, тя се е нуждаела от транспорт до там. Сладкиша бе казал, че отдавна не е виждал Бетси да шофира, но по собствените му признания той беше нощна птица и не би могъл да я види, ако е изкарала колата вечерта.
Отвори шофьорската врата и седна зад кормилото. Веднага му направи впечатление, че макар и тясна за него, седалката е дръпната достатъчно назад, за да побере висока жена.
После обърна внимание на специалното оборудване, монтирано в колата. Към кормилото, на лесно и удобно място, бяха прикрепени лостчета, обслужващи газта и спирачката.
Заключението беше очевидно — въпреки недъга си леля му е била в състояние да шофира колата си без проблеми.
После забеляза стикера, залепен в горния ляв край на челното стъкло. Беше от някакъв сервиз за смяна на масла и върху него бяха обозначени датата и километрите, които би трябвало да измине колата до следващото обслужване. Датата беше отпреди месец. Той насочи фенерчето към километража, засече моментните показания и започна да пресмята, отчитайки и деня на смъртта.
Оказа се, че леля му е изминавала средно по петнайсет километра дневно в продължение на двайсет и пет-шест дни. После си зададе въпроса възможно ли е тази жена със сериозни здравословни проблеми да е покрила стотици километри наведнъж. Едва ли. По-скоро ги беше навъртала на кратки, но чести пътувания.
Но при кого бе ходила толкова често? Петнайсет километра на ден не бяха много. Би могла да ги изминава въпреки проблемите с гърба.
Което означаваше седем и половина в едната посока и още толкова обратно. Това поне му даваше възможност да извърши някои конкретни проверки, при това на етап, в който ясните неща бяха много малко. Би могъл да измине тези километри в четирите посоки на компаса, а след това да види какво ще се получи.
В следващия миг бързо слезе от колата, притвори вратата, изгаси фенерчето и измъкна пистолета си.
Някой току-що беше проникнал в къщата през главния вход.
Върна се по обратния път и безшумно прекоси кухнята. Неизвестният гост вдигаше доста по-голям шум. Това би могло да му бъде от полза, но и да му създаде допълнителни проблеми.
Внимателно се приближи към вратата, от която се влизаше в дневната. Над главата му се разнесе скърцане. Човекът беше на втория етаж. За миг се запита дали не е полицай, но се усъмни. Ченгетата биха обявили присъствието си. Но ако въпреки всичко се окажеше, че това е Хупър, положението ставаше доста сериозно. Като нищо можеше да се стигне до престрелка. Което на свой ред означаваше, че може да бъде арестуван по обвинение в убийство на полицейски служител. Разбира се, ако не се случеше обратното.