Разстоянието се оказа точно три километра и петстотин метра. Леля му със сигурност не беше идвала тук. Дали убийството на семейство Стороу имаше връзка с това, което беше сполетяло Бетси, поне засега оставаше неясно. Трябваха му още факти, за да отговори на този въпрос.
Все още не знам достатъчно. И може би никога няма да знам.
Тук той беше извън средата си. Без правомощия за разследване. Служебният сак с оборудването, което обикновено използваше за разкриване на престъпления, беше останал там, в далечната Вирджиния. После му хрумна нещо, извади телефона си и набра Армейската криминологична лаборатория, или съкратено АКЛ, със седалище Форт Гилъм, Джорджия. Там се трудеше старата му приятелка Кристен Крейг, с която бяха разследвали стотици случаи. Даваше си сметка, че е късно, а на всичко отгоре Джорджия беше с един час напред в сравнение с Парадайз. Но добре знаеше, че Кристен често остава на работното си място до малките часове на нощта.
Оказа се, че и тази нощ е така. Кристен вдигна на второто позвъняване и той набързо й обясни за какво става въпрос.
— Утре сутринта имам пратка за „Еглин“ — отвърна тя. — Ще сложа сака ти в самолета. Ако се разходиш до там утре по обед, със сигурност ще го получиш.
— Ти си светица, Кристен!
— Не забравяй да кажеш това и на шефа ми.
После накратко му обясни какво трябва да направи, за да си прибере сака, а след това любопитно подхвърли:
— Наистина ли си на място, което се нарича Парадайз?
— Наистина.
— Но молбата ти за спешно изпращане на оборудването означава, че това място не отговаря на името си, така ли?
— Дедуктивните ти способности могат да се сравняват единствено с начина, по който вършиш чудеса.
— Ако продължаваш да ми правиш такива комплименти, като нищо ще взема да им повярвам — засмя се Кристен и прекъсна връзката.
Пулър прибра телефона в джоба си и включи на скорост.
Работата му за тази нощ все още не беше приключила.
28
Пулър предварително беше проучил, че местният офис на „Херц“ за коли под наем е отворен до единайсет вечерта. Спря отпред и само за няколко минути успя да смени корвета с един джип тахо. Човекът зад гишето остана леко изненадан от решението му, което беше доста необичайно за курортен град на брега на океана, но усмихнато му подаде ключовете.
— Желая ви много приятно прекарване, сър.
— Благодаря.
След това Пулър се отби в един магазин за плажно облекло и си купи бейзболна шапка с надпис „Парадайз завинаги“, слънчеви очила и маратонки. Разбира се, за подвизаването на плажа джапанки или сандали щяха да му свършат по-добра работа, но с тях не можеше да се тича. Или можеше, но бавно и за кратко време.
Освен това си взе няколко тениски и туристически къси панталони с дълбоки джобове, които побираха големи неща, включително оръжие. Използва пробната на магазина да се преоблече, нахлупи бейзболната шапка и пъхна пистолета си в един от удобните джобове.
Физиката му беше достатъчно внушителна, за да го откроява сред тълпата, но повечето хора просто бяха лишени от наблюдателност. Облечен в новата си премяна, той спокойно можеше да мине покрай Белия, Чернокожия и Латиното, които със сигурност нямаше да му обърнат внимание. Поне се надяваше да е така.
Пулър паркира на две пресечки от „Сиера“, но на същата улица. Тя беше видимо оживена въпреки късния час. По-оживена дори от крайбрежния булевард. По платното фучаха коли, викаха и тичаха хора. Нямаше как да се разбере дали бягат от някакви неприятности, или са тръгнали да ги създават.
Диего беше обяснил, че къщата, в която живее със своята abuela, се намира малко по-надолу от „Сиера“.
Пулър погледна часовника си и известно време наблюдава улицата. Предполагаше, че в този час на нощта неговите познати от пансиона — Белия, Чернокожия и Латиното — вече са се свестили, събрали са си акъла, доколкото го имат, и вече са поели по пътеката на отмъщението. При всички случаи бяха разузнали наоколо и вече знаеха, че е отседнал в „Сиера“ и се придвижва с лъскав корвет. Това обясняваше защо го беше заменил с тромавия и грозноват джип. Освен това тахото разполагаше с много по-голямо вътрешно пространство, което може би щеше да му потрябва. Най-вече за обемистия сак със специалното оборудване, който едва ли щеше да се побере в багажника на корвета. За така желаното отмъщение тримата му нови приятели положително се бяха подсигурили със сериозно подкрепление, убедени, че само техните усилия няма да бъдат достатъчни. Още повече че вече бяха уплашени до смърт и ближеха раните си.