— Това не ми харесва.
Гласът й се промени. Игривостта бързо изчезна, заменена от загриженост.
— И на мен.
— Имаш ли подкрепления?
— Вече ти казах, че съм във ваканция.
— В такъв случай трябва да прекратиш ваканцията си и да се залавяш за работа! Говоря сериозно, Пулър. Веднага намери някой, който да ти пази гърба!
— Добър съвет. Мисля да се възползвам от него. А междувременно ти виж какво можеш да направиш. Утре по обед отивам да прибера сака, както се договорихме.
— Ще направя всичко, което мога.
Той изключи телефона, нагласи будилника в главата си и затвори очи. Пръстите му останаха на ръкохватката на пистолета M11. Само така можеше да бъде сигурен, че в рамките на три секунди ще успее да се събуди, да се прицели и да стреля срещу всеки, който направи опит да му причини зло. Не успееше ли, щеше да е мъртъв. Така стояха нещата.
Събуди се на задната седалка на тахото малко преди да изтекат обичайните два часа. Няколко секунди по-късно беше готов за действие. Минаваше един след полунощ — много подходящо време да се случи нещо. Както военните, така и ченгетата обичаха да нанасят ударите си нощем. Защото беше доказано, че тогава мишените са уморени и са в леглото — често без пряк достъп до личното си оръжие.
Но, както се оказа, дори и тъпите престъпници бяха оценили предимствата на нощното нападение.
Само десет минути по-късно Пулър получи възможност да се увери в това.
По тротоара маршируваха Белия, Черния и Латиното, придружени от трима приятели. Явно бяха избрали оптималния вариант: шестима срещу един. За Пулър тази математика беше малко сбъркана, но това вероятно се дължеше на по-високите му критерии. Всъщност не вероятно, а със сигурност.
Лицата на шестимата мъже бяха мрачни. Най-мрачен изглеждаше Белия, може би защото на устата му имаше шевове.
Май съм го треснал малко по-силно, отколкото беше нужно, помисли си Пулър.
Групата подмина тахото, без дори да го погледне. На бойното поле подобна небрежност се наказваше с бърза смърт. Но тук беше Флорида, а не Афганистан и по тази причина Пулър им спести няколко куршума в гърба.
Ризите на всички бяха издути. Някои отпред, други отзад. Двама носеха бейзболни бухалки, а трети си беше избрал метална тръба. Бяха се въоръжили като за лов на мечки. Или като за война.
Въпреки че едва ли някой от тях имаше представа какво означава истинско сражение.
За разлика от Пулър.
Едва ли имаше бойци, които са преживели истинско сражение и горят от желание да попаднат в друго. Това не беше ситуация за нормални хора. Но Пулър, макар и напълно нормален, беше участвал в безброй сражения. Такава му беше работата. И това го беше променило. Тотално и безвъзвратно, превръщайки го в машина за убиване. Умееше да причинява смърт по стотици начини, за които обикновените хора дори нямаха понятие.
Поколеба се дали да отложи сблъсъка за някоя друга нощ, но после реши, че ще е най-добре да приключи още сега. Противното означаваше непрекъснато да се оглежда, а той нямаше време за подобни предпазни действия.
Проведе един телефонен разговор, подавайки определена информация на човека от другата страна. После изключи телефона и го прибра в джоба си. Точно десет минути по-късно отвори вратата на тахото и стъпи на тротоара.
Беше време за работа.
30
Той се появи на изолираната плажна ивица, яхнал малък скутер. Огромната му фигура изглеждаше гротескно сгъната над ръкохватките, но това изобщо не го вълнуваше. Важното беше да се придвижи бързо до тук, а шлемът скриваше лицето му.
Изправи се под самотна, скрита зад дюните палма и започна да оглежда пясъчната ивица с помощта на прибор за нощно виждане, който беше част от екипировката, получена още при появата му в Парадайз. Огромният океан беше тъмен и почти неразличим от също така тъмното небе. Хоризонтът и водата се сливаха в обща безлична маса.
Имаше основателни причини да насочи вниманието си към морето. Именно от там щеше да се появи онова, което очакваше тази нощ.
Погледна часовника си. Беше изчислил приблизително времето, но само приблизително. Той обаче притежаваше безгранично търпение. Много години от живота му бяха преминали в очакване да се случат определени събития, някои от тях съвсем дребни и незначителни. Такива уроци не се забравяха, защото оставяха дълбоки белези в паметта и душата.