По този начин шестимата ставаха четирима, трима, двама, а дори и един.
Разделяй и владей.
Това беше неговото условие да се включи в мача. Щеше да бъде чудесно, ако другият отбор го приемеше. А нещо му нашепваше, че ще стане точно така.
Един добре обмислен периметър не предлага почти никакви възможности за пробив. Но броени секунди по-късно той разбра, че този съвсем не е добре обмислен. Което означаваше сравнително лесен пробив.
Двамата мъже стояха в средата на коридора съвсем открито, без никакви опити да скрият присъствието си. Единият държеше бухалка, а другият — пистолет. Разговаряха помежду си тихо, но съвсем спокойно. Изглеждаха доста самонадеяни. Този с бухалката я въртеше като палка, а другият държеше пистолета си небрежно, с цевта надолу. Четири пръста около ръкохватката, а показалецът му беше далече от спусъка.
Казано иначе, оръжията им бяха безполезни.
Никой от двамата не реагира, преди единият от тях да изпусне бухалката. Последва удар в корема с дебелия й край, който го запрати на пода. Другият вдигна пистолета, но не стреля, тъй като изведнъж се оказа, че оръжието вече не е у него.
Хванал го за цевта, Пулър заби ръкохватката в слепоочието му. Мъжът се просна редом с партньора си върху протритата пътека, изпъстрена с петна от повръщано. А самият партньор получи една превантивна бухалка в главата, тъй като правеше някакви опити да се надигне.
Атаката продължи не повече от пет секунди. Бухалката влезе в действие почти едновременно с движението, с което измъкна пистолета от ръцете на другия. Единственият шум беше от падането на телата им.
Пулър остана леко приклекнал с бухалка в ръка. Свободната му длан лежеше върху ръкохватката на собственият му М11. Другия пистолет изрита встрани веднага след като измъкна пълнителя и изхвърли патрона от цевта. Не обичаше да стреля с чужди оръжия, защото зле поддържаният пистолет можеше да причини по-големи проблеми на стрелеца, отколкото на мишената.
Той машинално отброяваше секундите. Двама неутрализирани, оставаха още четирима. Стаята му беше непосредствено след завоя на коридора. Нещастниците в краката му бяха фронтовата линия. Допускаше, че зад тях дебне още един човек, поел ролята на допълнително препятствие. А на кота нула го очакваха последните трима, за да довършат акцията.
Промъкна се напред, протегна шия да надникне зад завоя и веднага се дръпна. Тук мракът беше почти непрогледен, тъй като някой беше развъртял крушката.
Добра тактика, помисли си той. Но приборът за нощно виждане беше достатъчно основание да предпочете тъмнината.
Третият мъж беше избрал позиция някъде по средата на пътя до стаята му, най-вероятно в плитка, но достатъчно тъмна ниша. Въоръжен с пистолет, бухалка или желязна тръба. Пулър имаше право на избор. Първият вариант беше да се стрелне напред и да го докопа, преди да успее да реагира. Вторият беше да се промъкне и да го ликвидира без никакъв шум.
Той без колебание избра втория.
Просна се по корем и запълзя напред, както го беше правил в блатата на Флорида и пясъците на Ирак, облечен в униформата на рейнджър. Даваше си сметка, че когато е в засада, противникът най-често е заел полуприведена стойка и гледа към някаква точка на нивото на очите си или малко по-високо. Такава е човешката природа. Единствено отлично тренираният боец ще очертае въображаемата вертикална права между тавана и пода, отчитайки съвсем ясно, че един опитен нападател е в състояние да го атакува от произволно избран ъгъл. Същевременно обаче най-очевидният ъгъл никога не е и най-предпочитаният.
Спря на трийсетина сантиметра от мъжа, който въртеше очи във всички посоки. Изчака погледът му да се измести встрани и стовари бухалката върху темето му. Рукна обилна кръв. Кожата там винаги кърви много. А този нещастник щеше да помни до края на дните си главоболието, което щеше да усети веднага след като се свести.
Нито един от тримата му противници до момента не получи смъртоносен удар. Пулър прекрасно знаеше колко сила е нужна за счупването на човешки череп. И без колебание прибягваше до нея — например срещу изверги, решили да изнасилят момиче пред очите на малкото му братче. Но тези тук бяха само част от бригада за възмездие. Което, естествено, не им пречеше да бъдат по-гадни от тези, които вече беше елиминирал. Ала той все пак щеше да им даде шанс просто за да разпространят мълвата, че за местните бандити ще е най-разумно да го оставят на мира.