Този пред него беше избрал метална тръба. Пулър я вдигна и продължи пътя си.
Трима неутрализирани. Оставаха още толкова. Шансовете му рязко нараснаха и на практика се изравниха с онези, които беше имал в коридора. Освен това тройката неутрализирани бяха част от бригадата за възмездие, което означаваше, че другите трима са изнасилвачите. Същите, които не бяха пропуснали да смажат от бой Исабел и малкия Матео.
Беше време да помисли за увеличаване на ударната мощ.
С няколко скока преодоля останалата част от разстоянието до вратата, която се оказа леко открехната. Поклати глава на тактиката, избрана от противника. Открехнатата врата беше като червен флаг, който предупреждаваше: „Хей, внимавай, ние сме тук и те чакаме!“.
Нормалната реакция беше да я подмине и да се шмугне в съседната стая, за да атакува през междинния портал. Което означаваше, че изненадата ще е изцяло негова, когато бъде посрещнат с дъжд от куршуми.
Представи си, че групичката е заела позиция пред въпросния портал, но едва ли е достатъчно фокусирана. Те просто не допускаха, че Пулър ще преодолее засадата в коридора по толкова безшумен начин. Бяха предпочели да останат в ариергарда с надеждата, че той изобщо няма да стигне до тях. Никак не им се щеше отново да се озоват очи в очи с него. Нормално след толкова бой.
Най-вероятно играеха карти или се наливаха с бира за кураж. А може би пушеха и зяпаха през прозореца. Изобщо поведение, което няма нищо общо с професионализма.
Блъсна вратата на стаята си с такава сила, че тя се откачи от пантите. Пред очите му се появиха две неясни фигури. Бяха се събрали пред свързващия портал, както очакваше. Желязната тръба ги помете с един удар. Белия рухна на леглото. Този път можеше и да е мъртъв. Чернокожия отлетя към прозореца, разби стъклото и увисна над перваза.
Остана само Латиното.
Беше се сврял в далечния ъгъл на стаята и по всичко личеше, че е готов да напълни гащите. Намираше се на около два метра от Пулър с пистолет в ръка. Но в полумрака и под влиянието на адреналина това разстояние му изглеждаше като два километра.
Натисна спусъка и пропусна мишената с най-малко метър и половина.
Не получи шанс да стреля втори път.
Първият удар изби пистолета от ръката му.
Вторият го вдигна във въздуха.
Третият беше просто потвърждение, че двубоят е приключил.
Пулър започна да се надига, усещайки как дишането му се нормализира. И тогава го усети.
Светлина.
Телесна топлина.
Очи, заковани в него.
От междинния портал.
Обърна се.
Мъжете бяха двама. Дребни латиноамериканци. В ръцете си държаха компактни 9-милиметрови пистолети, които сочеха право в главата му. От това разстояние два пистолета нямаше как да пропуснат.
Това беше истинският ариергард, за който не беше помислил.
Наказателният отряд се състоеше от осем души.
А не от шест.
Беше се прецакал по непростим начин.
А наказанието за това беше кристално ясно.
Смърт.
32
За пръв път в живота си виждаше хора да летят свободно във въздуха.
Или поне така изглеждаше.
Краката им се отлепиха от пода с такава лекота, сякаш бяха завързани със струни за пиано, а някой отзад беше включил лебедката.
В следващия миг главите им се сблъскаха, издавайки звук като ударили се един в друг големи пъпеши. Пулър получи възможност да наблюдава как последиците от жестокия удар се отразяват в очите и разкривените им усти. Очите се подбелиха, от устите излетяха писъци. После споменатите органи се затвориха. Но само за миг тъй като устите отново зинаха, въпреки че телата им рухнаха на пода като прекалено тежък баласт. Пистолетите глухо изтропаха и се плъзнаха встрани. От отворените усти рукна кръв, причинена от прехапаните езици.
Зад двамата дребни мъже се очерта гигантската фигура на мъжа, когото Пулър вече беше виждал два пъти. По всичко личеше, че ариергардът беше допуснал непростимата грешка да използва без разрешение стаята на гиганта. Нямаше друго обяснение за действията, които беше предприел.
Изправи се и заби поглед в непознатия мъж. Пистолетът М11 леко потрепваше в ръката му. Гигантът не беше въоръжен, но въпреки това изглеждаше смущаващо опасен и абсолютно спокоен. Очите му открито посрещнаха втренчения поглед на Пулър.