— Благодаря — промълви той.
Гигантът не отговори. Погледна за миг оръжието в ръката му — сякаш се питаше дали то е заплахата, с която остава да се справи. После опря огромния си ботуш върху единия от рухналите латиноамериканци и силно го тласна напред. Тялото се плъзна навътре в стаята. Миг по-късно към него се присъедини и другото.
Гигантът гледаше Пулър.
Пулър гледаше гиганта.
— Следващия път ще гледам да не вдигам толкова шум — промърмори Пулър.
Стори му се, че устните на огромния мъж се разтеглиха в нещо като усмивка, после вратата се затръшна. Секунди по-късно отвъд нея се разнесе скърцането на пружини. Явно човекът беше решил да си легне, приключил с един незначителен инцидент.
Пулър прибра пистолета в кобура, но миг по-късно светкавично го измъкна, откри мишената и се приготви да стреля.
— Аз съм, аз съм!
Срещу него стоеше Черил Ландри с вдигнати ръце, едната от които държеше пистолет.
Пулър бавно свали оръжието и отмести прибора за нощно виждане.
— Извинявай — промърмори той.
Тя бавно огледа пръснатите из стаята човешки тела.
— Какви ги вършиш, да те вземат мътните? В коридора има още трима!
— Карах наред — отвърна Пулър и прибра пистолета.
— Добре че се сети да ми се обадиш. Съжалявам, че закъснях.
— Можех да те изчакам, но прецених, че ще е най-добре да се оправям сам. И без това не можеше да ми помогнеш.
— Все пак можеше да изчакаш! — намръщено рече тя.
— Това си е моя битка. Нямаше смисъл да те забърквам. Но сега вече можеш да се включиш в разчистването.
— Да разбирам ли, че се съмняваш в способностите ми?
— Ти си ченге, Ландри. Ако се беше включила в малкия ми спор с тези смешници, със сигурност щеше да пишеш обяснения до края на дните си. А с кариерата ти щеше да е свършено. За останалото обаче наистина можеш да ми помогнеш. Ще добавя, че много рядко правя подобни признания…
Тя прие думите му със смесени чувства. После леко въздъхна и прибра пистолета си в кобура. Не беше с униформа. Носеше дънки, маратонки с черни подметки, черна тениска и сив суичър.
Пулър я остави да приключи с преброяването.
Петима тук, трима в коридора.
— Справил си се сам с осем души?! — недоверчиво подхвърли тя, а след това огледа пистолетите, бухалките и желязната тръба. — На всичкото отгоре въоръжени?
За миг очите на Пулър се спряха на междинната врата, отвъд която долиташе мощно хъркане. Явно гигантът се радваше на здрав сън. Но нещо му нашепваше, че е в състояние да се събуди и да ликвидира евентуален нападател в рамките на две секунди. В крайна сметка реши, че ще бъде прекалено сложно, ако го включи в разговора с Ландри.
— Бяха осем глупаци — промърмори той. — Когато не можеш да го използваш, оръжието става абсолютно излишно.
— Доколкото си спомням, каза, че нападателите на момичето са били трима.
Пулър кимна и махна към телата на Белия, Чернокожия и Латиното.
— Бяха ей тези идиоти. Момичето е твърде уплашено и няма да повдигне обвинения. Но аз с удоволствие ще го направя. Едва ли са се озовали тук, за да ме поздравят с „добре дошъл“. Мисля да ги обвиня най-малко в опит за убийство… — замълча за момент, после добави: — Съмнявам се, че имат разрешителни за тези пищови. Познаваш ли някой от тях?
Ландри измъкна малко фенерче от джобчето на суичъра си. Силният лъч се плъзна по лицата на мъжете.
— Тези двамата — кимна тя, махайки с ръка към Белия и Чернокожия. — Не знам дали са част от някоя местна банда, но имат полицейски досиета.
— Едни хора ми казаха, че са прекалено тъпи и ненадеждни, за да ги вземат в някоя банда — рече Пулър.
— Кои хора?
— Мои секретни източници.
— Тук си малко повече от дванайсет часа — подозрително го изгледа тя. — Кога успя да се сдобиеш със секретни източници?
— Познай.
— Ще повикам транспорт да вдигне тези нещастници.
— Добре.
— После ме чака яко писане.
— Бас държа, че е така.
— Но то може да почака до сутринта.
— Оценявам жеста.
— Имаш ли друго място за спане?
Пулър се замисли. Къщата на леля му беше един вариант, но той продължаваше да я смята за необработено местопрестъпление. Дори една нощ в нея можеше да повреди важни улики. Нещо, на което не беше готов, въпреки че предлагаше определени удобства.