Предстоеше му кратко пътуване до военновъздушната база, за да прибере служебния си сак.
37
По врата му се стичаше пот.
В осем сутринта температурата надхвърляше двайсет и осем, а той работеше вече цял час, без да спира. Но според прогнозите по-късно през деня живакът щеше да надхвърли трийсет и осем.
Пак беше в онази къща. Беше подочул, че прилежащият към нея терен е толкова обширен, че се нуждае от всекидневна поддръжка, и направи така, че да го включат в групата. Това му струваше обещания и дребни подкупи на хора, които изобщо не се интересуваха защо иска да работи точно там. За тях беше достатъчно да получат някаква изгода, а когато ставаше въпрос за бедняци, бартерът бързо се превръща в начин на живот. Повечето подозираха, че той иска това място просто защото е решил да обере къщата, но в техните очи това беше съвсем нормално. От богатите трябваше да се краде, защото те имаха всичко. Достатъчно беше да напечатат още малко пари.
Той беше просто човек, който работи за другите. Плащаха му толкова, колкото да не умре от глад. Първата контузия или трудова злополука като нищо щеше да го превърне в бездомник.
Оглеждайки хората от работната група, той всъщност оценяваше не своето положение, а тяхното. За него парите не означаваха нищо. Беше тук, защото си имаше причини. Щеше да си тръгне веднага след като изпълнеше това, което беше намислил.
Освен ако не го убиеха. В такъв случай щеше да остане завинаги в Парадайз.
Той избърса потта от очите си и започна да подрязва живия плет, защото собствениците не търпяха стърчащи клончета. Но мислите му бяха насочени към онова, което се бе случило на плажа през миналата нощ.
Тези хора бяха изгубени завинаги. Всичко беше приключило за тях още в момента, в който ги бяха прибрали. Пътуването с кораби и камиони беше едно от последните им развлечения, преди да бъдат подети от дългата верига на робовладелците.
Крепостничество.
Нямаше никакво значение дали се случва през шестнайсети или двайсет и първи век.
Той щракаше с ножицата и обмисляше следващите си стъпки.
Вдигна очи от горната част на храста и огледа къщата. На кръглата павирана алея беше паркирано същото мазерати. Очевидно младата двойка беше останала да пренощува. А и защо да напускат това прекрасно място, след като не им се налагаше? Задавайки умели въпроси на едно момиче от вътрешната прислуга, излязло навън да прибере пощата, той научи, че обслужващият персонал в къщата се състои от десет души. Камериерки, майстор-готвач, иконом и още двама-трима обща прислуга, които получавали смешно ниски заплати, но в замяна на това живеели безплатно в определената за тях пристройка към внушителната сграда на брега на Емералд Коуст.
Фамилията на собствениците се състояла от четирима:
Банкомата, тоест мъжа.
Разглезената втора съпруга.
Още по-разглезеното синче от първата.
Тъщата.
Банкомата наближаваше четирийсет, сравнително млад, за да натрупа толкова голямо богатство. Прислужничката не каза как го е спечелил, а и той не попита.
Защото вече знаеше.
Втората съпруга, доскорошна манекенка, била на двайсет и няколко години, много запалена по шопинга.
Синът на Банкомата и доведен син на втората съпруга бил на седемнайсет и учел в частен пансион в Кънетикът. Вече успял да се включи в първата десетка на отличниците, но това се дължало по-скоро на щедрите дарения на баща му, отколкото на умствените му способности. Бил си у дома за лятната ваканция и убивал времето си с игра на поло, шофиране на собственото си порше и забивки с неизбежния контингент мацки, чиято единствена цел в живота била един ден да живеят в подобно имение и да имат лична прислуга.
Всичко това той беше научил още преди да дойде насам.
Майката на втората съпруга живеела в разкошната къща за гости и по всеобщо мнение била страшна кучка.
Френските прозорци в задната част на резиденцията се плъзнаха встрани и на поляната се появи жената, която беше зърнал край басейна предишния ден. Носеше къса бяла пола, под която се виждаха стройни загорели бедра. Беше със светлосиня блуза и сандали с високи токчета. Косата й се спускаше по раменете. Изглеждаше доста елегантна за този ранен час. Може би имаше среща.
Жената прекоси ливадата и изчезна в къщата за гости.
Френските прозорци се отвориха още веднъж, пропускайки един мъж.