— Не, стъпил съм на един сандък — отвърна съседът. — Какво правиш?
— Задоволявам любопитството си.
— Мислиш, че е убита, нали?
— А ти какво мислиш?
Старецът прие въпроса с видима тревога.
— Нямам мнение — бързо отвърна той. — Отначало мислех, че е нещастен случай, но явно не съм знаел какво да търся.
— Аз пък знам какво да търся, ама не го намирам.
— Говори ли с Мейсън?
Пулър се изправи и тръгна към оградата. Стъпилият на сандъка възрастен мъж се оказа на едно ниво с него.
— Говорих — отвърна той. — Беше много любезен. Какво знаеш за него?
— Добър адвокат е. Както вече ти казах, той се грижи и за моите имуществени дела. По принцип има много клиенти в града.
— А познаваш ли го в личен план?
— До известна степен. Но не сме близки.
— Чу ли за труповете, изхвърлени от океана?
— Да, семейство Стороу — тъжно отвърна Сладкиша. — Добри хора, познавах ги и двамата. Питам се какво, по дяволите, се е случило.
— Полицията разследва.
— Във вестника нямаше много подробности. Да знаеш нещо повече?
— Дори да знаех, нямаше да ти кажа.
— Нима работиш с полицията? — вдигна вежди Сладкиша.
— Не. Предпочитам да работя сам. Но по принцип не съм много словоохотлив, когато става въпрос за такива неща.
Старецът протегна шия към фонтана зад гърба му.
— Още ме побиват тръпки, като си помисля как е умряла. Горката жена — промърмори той.
— Май трябва да се заема с уреждането на погребението — въздъхна Пулър, макар че нямаше никаква представа какво се прави в подобни случаи.
— Бетси ми каза, че иска да бъде кремирана. Трябва да го пише в завещанието й.
— Мейсън не спомена такова нещо.
— Той даде ли ти копие?
— Да.
— Ами прочети го. В това отношение Бетси беше много прецизна. Сигурен съм, че всичко е отбелязано.
— Благодаря ти. Отдавна трябваше да го направя.
— Ти си млад, а младите не мислят за завещания и погребения.
— Но съм и войник, а ние мислим за тези неща много по-често от останалите хора.
Пулър остави Сладкиша и влезе в къщата да опакова оборудването си. Огледа се за последен път, а после помъкна огромния сак към тахото. Седна зад волана и извади завещанието на леля си. Прегледа по-голямата част от клаузите в него и действително откри раздел, в който се изреждаше всичко, което имаше връзка с последната й воля.
Оказа се, че Бетси Саймън наистина е пожелала да бъде кремирана и дори е предплатила въпросната услуга в погребалната агенция „Бейлис“. Онези там сигурно имат богат опит с кремациите, помисли си той.
После побърза да се върне в настоящето. Умираше от глад и нямаше покрив над главата си. Реши, че най-напред трябва да се погрижи за храната, а след това ще мисли къде да отседне. Освен това трябваше да се отбие и в участъка. Ландри със сигурност щеше да се нуждае от официалните му показания във връзка със снощното нападение на онези осем идиоти.
Провери телефона си и остана изненадан, че тя все още не го беше подсетила с есемес.
Нямаше съобщение и от Бълок.
Запита се дали онзи кретен Хупър е престанал да драйфа, а след това го забрави.
Завъртя стартерния ключ, измъкна пистолета си и насочи тахото директно срещу колата.
В някои случаи директният подход е най-добър.
39
Муцуната на тежкия джип закова на сантиметри от дясната врата на другия автомобил. Човекът на пасажерската седалка го гледаше изненадано, а шофьорът се мъчеше да включи на заден. Бронята на тахото докосна вратата на другата кола. Това означаваше, че ако тя продължи назад, джипът му със сигурност ще й причини сериозни щети.
Пулър беше нащрек за резки движения. Повдигна пистолета си така, че пътникът да го види, а след това му направи знак да свали страничното стъкло.
Мъжът се подчини.
— Какво правиш, по дяволите? — гневно изръмжа той.
— Погрешен въпрос — отвърна Пулър, слезе от колата и насочи пистолета си под ъгъл, който му осигуряваше точна стрелба. — Искам да знам защо ме следите — добави той. — А след това и кои, по дяволите, сте вие.
После тримата едновременно извърнаха глави. Разнесе се скърцане на гуми, последвано от кратко включване на сирена. Иззад завоя изскочи патрулна кола, която бързо се насочи към тях.