— Искате ли да повдигнете обвинения срещу него? — с надежда подхвърли Хупър, посочвайки Пулър.
Мъжът огледа лицето му. Бавно и внимателно, сякаш искаше да го запомни завинаги.
— Не си струва труда — поклати глава той с подигравателна усмивка. Другият се изкикоти. Мъжът пристъпи крачка напред и усмивката му изчезна. — Но ако още веднъж опиташ подобен номер, няма да бъда толкова благосклонен.
Ландри побърза да застане между тях. Може би защото забеляза опасния блясък в очите на Пулър — сигурна индикация, че е готов да размаже нахалника.
— Достатъчно — строго процеди тя и ги раздели с две ръце. — Отмести колата си, Пулър. А на вас желая приятна вечер, господа.
Пулър седна зад кормилото и включи на заден, оставяйки на другата кола тясна пролука да се измъкне. Водачът се възползва от нея, направи маневра и бързо изчезна надолу по улицата.
— Е, как се казват? — подхвърли Пулър, докато излизаше от кабината.
— Това не ти влиза в работата, по дяволите! — отсече Хупър.
Пулър не му обърна внимание, заковал очи в лицето на Ландри.
— Наистина не ти влиза в работата — каза тя. — Бъди доволен, че не ти повдигнаха обвинения. Но съветът ми е отсега нататък да стоиш далече от тях.
— Няма проблем да стоя далече от тях — кимна Пулър. — Но работата е там, че наистина ме следят.
— Ти го казваш! — излая Хупър. — Което не означава, че е истина!
— Версията им звучи логично, Пулър — добави Ландри. — Може би наистина си търсят имот на тази улица. — Плъзна поглед нагоре-надолу по пустия тротоар. — Видях поне три табели за продажба…
Пулър беше наясно, че това са пълни глупости. Тези типове просто си бяха изработили алиби. Но Диего ги беше видял близо до „Сиера“, а там едва ли имаше недвижими имоти, които биха представлявали интерес за тях. Реши да не споделя тази информацията с ченгетата.
— Добре де, може би си права — промърмори той.
Пред Ландри това очевидно не мина, а Хупър все още се надяваше да го арестува.
Пулър се обърна с намерението да се качи в тахото.
— Как разбра, че сме приключили с теб? — обади се заядливо Хупър.
Пулър спря и се обърна.
— Добре, приключихте ли с мен? — спокойно попита той.
Изненадано от въпроса, дебелото ченге безпомощно се обърна към Ландри.
— Довърши огледа на района, Хуп — каза тя. — А аз ще разменя две думи с господин Пулър.
Хупър се качи в патрулката, включи аварийните светлини и сирената. Ландри изненадано трепна от зловещия вой.
— По дяволите, Хуп! — изкрещя тя. — Тръгвай най-сетне!
Той потегли с мръсна газ.
— Как можеш да работиш с такъв идиот? — попита Пулър.
— Какво става с теб? — пренебрегна въпроса тя.
— Моля?
— Да не те друса параноята?
— Нищо подобно. Тези наистина ме следяха.
— Разполагаш ли с доказателства?
— Скоро ще ги получа.
— Това, което трябва да получиш в момента, е малко спокойствие, Пулър. Остави ги на мира, защото не са от хората, които ще позволят да бъдат притеснявани.
— Според теб ги притеснявам, така ли?
Тя скръсти ръце на гърдите си и отправи поглед над рамото му.
— Трябва да дойда в участъка и да повдигна обвинения срещу снощната групичка — подхвърли той.
— Може би няма да го сториш — отвърна тя.
— Защо?
— Те искат да повдигнат обвинения срещу теб.
— Моля?!
— Твърдят, че си ги нападнал.
— Точно така. За да не ме ликвидират.
— Не те съветвам да се придържаш към подобни признания.
— Но те бяха в стаята ми! Чакаха да се прибера, за да ме нападнат. За какви признания говориш?
— След като дадоха писмени показания, тези хора бяха освободени.
— Нима толкова бързо действате тук, в Парадайз?
— Не знам какво да ти кажа.
— Увериха ме, че никой от тях не поддържа връзки с гангстери. Но някой явно дърпа конците.
— Аз съм обикновено ченге, Пулър. Не стигам чак толкова надълбоко.
— Значи пак са на улицата и планират ново нападение срещу мен?
— Мисля, че това не бива да те тревожи.
— Защо?
— Защото ги предупредих, че си абсолютен маниак от специалните части, който може да ги ликвидира по сто различни начина. Казах им, че следващия път ще ги избиеш до крак, а след това приятелите ти от армията ще се появят тук да ликвидират и семействата им.