Тя кимна.
Търсенето на телефон му отне половин час, но все пак завърши успешно. После се качи в тахото и потегли.
Диего ще трябва да почака, помисли си с въздишка той. Надяваше се да е добре, но имаше лошо предчувствие.
Двайсет минути по-късно Пулър спря пред кантората на Грифин Мейсън. На алеята беше паркирано същото инфинити.
Но вместо да паркира до него, той спря пред малка къща по-надолу по улицата. Отвори му красива руса жена на около четирийсет. Беше дребна, но с добре очертани форми. Носеше къса черна пола, черен чорапогащник и черно сако. Деколтето на бялата й блуза беше достатъчно изрязано, за да разкрие част от пищния бюст. Температурата продължаваше да се държи над трийсет, което означаваше, че облечената в черно дама положително се потеше под рамката на вратата. Да не говорим, че носеше и чорапогащник.
— Какво обичате? — попита тя.
— Казвам се Джон Пулър. Вчера имах среща със съседа ви, адвокат Мейсън, с когото обсъдихме един имотен проблем. Той не е мой адвокат, а на леля ми, която наскоро почина. Предложи ми да събера известни сведения за него, преди да реша дали да използвам услугите му.
— Гриф ме е посочил за референт? — пребледня жената.
— Точно така, мис Дауди. Изглеждате ми изненадана.
Пулър беше запомнил името й от рекламната табела до вратата, на която имаше нейна снимка и допълнението, че говори испански.
— Наистина съм изненадана — отвърна жената. — Освен това нямам време за приказки.
Тя понечи да затвори вратата, но Пулър вдигна пред очите й служебните си документи.
— Вчера пристигнах от Вашингтон — добави той. — Леля ми почина внезапно, а аз не познавам никого в този град. Просто се опитвам да изпълня дълга си към нея, но за тази цел ми трябват и някои сведения. Свикнал съм на това от службата си в армията. Ще ви бъда много благодарен за помощта.
— Моят син е във флота — каза жената.
— Моряците най-редовно ме вземат на автостоп — усмихна се Пулър и я погледна очаквателно.
Тя отмести очи към кантората на Мейсън.
— След двайсет минути имам среща за вечеря, но дотогава мога да отговоря на въпросите ви. Моля, влезте.
Минута по-късно седяха в офиса й, който се оказа много по-подреден от този на Мейсън.
— И тъй, както вече ви споменах, госпожо Дауди…
— Наричайте ме Шийла — предложи тя и извади дълга цигара. — Не се безпокойте, електронна е… Неочаквано се оказа, че проклетото нещо действа. Пуша от двайсет години, като през последната от тях използвам тази цигара с надеждата да прочистя дробовете си.
Пулър погледа парата, която се издигна от фалшивата цигара, а после каза:
— Както вече споменах, Шийла, търся известни референции за адвокат Мейсън. Предполагам, че го познавате.
— О, много добре познавам Гриф.
— Ще ми го препоръчате ли?
— Аз също съм адвокат и отлично знам, че ако кажа нещо лошо за някого, той винаги може да ме осъди. Особено пък Гриф.
— Това ми прилича на отрицателен отговор — подхвърли Пулър.
— Но напълно неопределен — веднага отговори тя.
— Значи не бихте го препоръчали?
Жената се облегна назад и започна да го оглежда.
— Коя е леля ви?
— Бетси Саймън.
— Не я познавам, но ако Гриф е имал грижа за имотите й, това със сигурност й е излизало доста скъпо. Все пак мога да ви дам един съвет: наблюдавайте разходите му като ястреб.
— Тоест това понякога е проблем при Мейсън?
— Не бих използвала думата „понякога“.
— Тогава защо хората ползват услугите му?
— Може би защото умее да прикрива следите си.
— Вие обаче не се оставяте да ви заблудят. Как така?
— Ще се изразя по друг начин. Практикувам право в този град горе-долу толкова време, колкото и той. Клиентите ни много си приличат. Водим едни и същи дела. Адвокатите по завещания и имотни въпроси нямат нищо общо с големите финансови акули на Уолстрийт. Ние не можем да забогатеем от това, което вършим. Поне аз съм така, въпреки че, извинете за израза, буквално си скъсвам задника от работа.
— А Мейсън е забогатял, така ли?
— Не бива да се заблуждавате от разхвърляното му кабинетче в онази стара къща. Аз например живея в Източен Парадайз, на две преки от морето. Карам осемгодишна тойота камри и това е всичко, което мога да си позволя. Но нещата при Мейсън са съвсем различни — той притежава къща с терен от четири декара на брега на океана, чиято цена със сигурност е седемцифрена, а освен онова инфинити на алеята кара още порше и астън мартин. В допълнение на всичко това постоянно обикаля света — Африка, Азия, Близкия изток, Южна Америка. Същевременно клиентите му са наясно, че съвсем не е гений в професията, но никога не го признават открито.