Тази нощ го чакаше работа. Трябваше да изпълни две задачи.
Първата от тях със сигурност беше проблематична.
А втората имаше всички шансове да се превърна в катастрофа.
Той обаче беше тук, готов да поема рискове, а не да ги избягва.
43
Черил Ландри не беше с униформа. Вместо нея беше облякла светлосин панталон, жълта блуза без ръкави и бели сандали. Освободена от полицейското кепе, косата й падаше свободно по раменете.
Пулър се надигна да я посрещне.
Беше успял да вземе душ срещу заплащане в местното представителство на Християнската младежка организация, където се преоблече в чисти дрехи — панталон в защитен цвят, риза с къси ръкави и леки мокасини.
Направи му впечатление, че младата жена се чувства леко скована, сякаш предпочиташе униформата и тежките боти пред цивилните дрехи.
Една келнерка донесе менютата. Пулър разтвори своето, но зарея поглед над него, към хората на околните маси.
— Оглеждаш обстановката, а? — забеляза го тя.
— Винаги е добре да знаеш къде се намира резервният изход — кимна той. — Просто за всеки случай.
— Един зад бара, друг вляво от кухнята — бързо докладва тя.
— Значи и ти правиш оглед, а?
— Без да искам.
— Какво е най-доброто тук? — подхвърли той, свеждайки очи към менюто.
— Стриди, риба меч, миди. Филе „Ню Йорк“, ако си падаш по говеждото.
Поръчаха си вечеря и питиета. Пулър все пак пренебрегна филето и си избра риба меч.
Ландри най-после фокусира вниманието си върху него.
— Искаш да ми кажеш нещо? — подхвърли той.
— Не знам. Така ли изглеждам?
— Другият вариант е да го заобикаляме още една седмица.
— Все пак ти ме покани на вечеря, а не аз теб.
— Правилно.
— Поведението ти изнервя хората, Пулър.
— Това съм го чувал и преди.
— Сигурно. Пребиваш осем души, почти смачкваш чужда кола, провеждаш собствено разследване. Освен това току-що научихме, че си снел отпечатъци от леля си. Началникът е бесен.
— Няма закон, който да ми забранява посещението в моргата, където лежи моя близка роднина.
— Но има закон срещу възпрепятстване на полицейско разследване.
— Имам впечатлението, че вие изобщо не провеждате такова. Тогава какво възпрепятствам?
— Много добре знаеш, че нещата не са толкова прости.
— Знам ли?
В този момент на масата се появиха питиета, придружени от чинийки с предястия. И двамата посегнаха към тях, може би за да прекратят този разговор. Поне временно. Върнаха се към него едва когато изядоха предястията.
Ландри отпи глътка ризлинг и го погледна.
— Готова ли си да възобновим Войната на Розите? — подхвърли той.
— О, още не съм започнала да се сражавам — отвърна тя.
— Мисля, че все пак трябва да сме на една и съща страна.
— Аз нося една униформа, а ти друга.
— Разликата не е кой знае каква.
— Виж, не казвам, че леля ти не е била убита…
— Аз също не го твърдя със стопроцентова сигурност. Това е причината, поради която хората провеждат разследване. Не виждам какъв е проблемът.
— Добре де, появяваш се тук, провеждаш си разследването. А какво ще стане, ако установиш, че тя все пак е била убита?
— Много ясно — отвърна той.
— Какво?
— Ще открия убиеца.
— Точно тук ти е грешката. Това е работа на полицията, тоест моя.
— Значи искаш да свърша черната работа, а след това да ти посоча кого да арестуваш?
— Далече съм от мисълта да трупам точки за твоя сметка! — гневно отсече тя.
— Не съм казал подобно нещо. Какво правим в този случай?
— Не знам.
— Можеш да работиш с мен.
Тя го погледна въпросително.
— Обикновено работя сам — добави той. — Това прави офертата ми още по-ценна и означава, че ти имам голямо доверие.
— А как точно предлагаш да го направя? Може би като жертвам малкото свободно време, с което разполагам?
— Аха.
— А после? Разрешаваме случая и аз го размахвам под носа на началника си? Това едва ли е начинът да направя кариера в полицията.